ИЗДИРВА СЕ БЕЖАНЕЦ
(Бежанеца и Човека)
На площад „Журналист” се огледах за реп за билети.
На отсрещния тротоар на бул. „Христо Смирненски” видях такъв.
Пред него имаше две жени, клиентки. Едната - възрастна (около 60-те), добре
облечена, с дебел пласт червило върху устните, с шапка, тъмни очила
(посред зима), дамска чанта и торбичка, а другата жена… (не е важно),… беше къдрава.
Възрастната бе наред, суетеше се около вестниците, припряно търсеше, пипаше и
питаше. „Къде е моят вестник?!” Намери го. „А-а-а, Вие, минете пред мен, докато
си извадя портмонето!” Къдравата дама си купи там, каквото и беше нужно и си
тръгна, докато възрастната си прибра вестника в торбето. „А-а-а, тези лотарийни
билети какви награди дават?”, продължи тя, … „А-а-а, кога ще се теглят
наградите?” … Вече проведох един телефонен разговор, а на репа след мен стана
опашка (2-3 души). „А-а-а, значи по телевизията ще дават тегленето на
наградите?!” Трамваят ми се зададе от долу по булеварда. Не издържах „Ъ-ъ, извинете,
дали продавате билети?”, „О-о, прощавайте, не видях, че чакате! Заповядайте, аз
си тръгвам!”, … „А-а-а-а-ако обичате, госпожа, платете си вестника!”, викна след нея
продавачката, почти излизайки цялата от тесния отвор на будката, за да бъде
чута от пъргаво отдалечаващата се разбойничка. (Ей, този Word ми подчертава „разбойничка”, явно съществува
граматическа презумпция, разбойникът да бъде само мъж.).
Набавих си нужния билет и навреме
успях да се кача на трамвая. Седнах най-отзад от дясно по посока на движението.
До мен се качи тъмнокож мъж (африканец) на средна възраст. Остави си увехтелия
полупразен плик от била на една седалка и отиде напред с левче в ръка. Върна се
с билет. Тогава го познах, това беше тъмнокожият мъж, който многократно бях
виждал облечен в одеждите на Чистота - София да работи в градинката „Алжир” до
„Централна гара”. Именно заради него се заинтересувах как се казва тази
градинка. Стори ми се странно, никога не бях виждал работник от чистотата да
влага такова усърдие в работата си, да мете така старателно, да събира листата
в тревата с гребло по този начин, да окопава розите с такава грижа… Скептично
предположих, не друго, а че градинката е специална, за да бъде така съвестно
обгрижвана. Човекът се придвижи, продупчи билета и седна на мястото си с каменна хармония на
лицето. От площад „Журналист” до площад „Лъвов Мост” той предложи и отстъпи
мястото си на трима възрастни, аз успях само на един.
