
“Бедността не е социализъм.
Да си богат е славно.”
Дън Сяопин
От Космоса до Голгота
В чест на светлата дата 10-ти ноември
и в отговор на
http://e-vestnik.bg/10377/borisov-iska-da-postroi-pone-1100-ot-tova-na-zhivkov-znachi-slizame-pod-tretiya-svyat/?ref=nf
Настоящото не претендира за пълна изчерпателност и точност, за съжаление нямам физическата възможност да се ровя за точната статистическа информация – давам изводи, основани на обобщени сведения, цитирани по памет.
Статията, цитирана по-горе е пропита с икономическо невежество. Може би не е редно да я коментирам, защото тя е чисто политическа. Но все пак в интерес на истината и на подготовката на някои колеги за предстоящи изпити по Макроикономика, бих добавил, че за подобни сравнения е трудно въобще да се говори, дори от специалисти! По следните причини:
Изходните данни са несъпоставими. БВП на страната съпоставим с останалите държави (не само тези водещи икономики, посочени в диаграмата) не се намира нито в по-добра, нито в по-лоша позиция. И сега сме изоставащи и преди сме били изоставащи от водещите икономики. Но за Трети свят не може да се говори - първо Трети свят сега не съществува, защото вече го няма втория свят! Второ има повече от 100 икономики в света, които са били и продължават да бъдат по-зле от нашата.
Статията не отразява данните коректно, когато говорим за развитие на дадена икономика: освен реалния БВП, трябва да се обърне внимание и на структурата му. Развитите икономики се наричат още: индустриални, отношението на сектора на услугите към сектора на индустрията трябва да е в полза на индустрията. Делът на индустрията е белег за развитието на дадена икономика. Преди 89-та индустрията заемаше преобладаващ дял в икономиката. Дори и да е било благодарение на производства като Кремиковци. Да не забравяме че Кремиковци просъществува 20 години в условията на свободен пазар под управлението на комплексирания малък брат от фамилия Митал и още по-комплексирания наш Вечен провал - Александър Томов, който без малко да закопае и ЦСКА.
Конкурентността на тогавашната индустрия и зависимостта й от СССР е предмет на внимателен анализ, който не би довел до еднозначни отговори. За пример: българските електрокари и днес били те на технологично ниво от тогава и при силна ценова конкуренция от Китай, намират добър пазар.
Сега изнасяме електричество за всички съседи, вкл. за индустрията на съседна Турция, (при положение, че работят само 2 от 6 блока на АЕЦ Козлодуй), а тогава електричеството не стигаше за нашата собствена индустрия и се налагаше населението да търпи режим на тока, което всъщност не беше оправдано, но такива бяха политическите приоритети. За това и беше започнато строителството на АЕЦ Белене. (Бяхме на първо място по производство на електрокари в целия свят, произвеждахме автобуси, някои от тях все още в движение (Чавдарки)!, камиони, трактори, трамвайни мотриси, вагони и локомотиви, кораби, компютри (Правец), изоставащи едва с 2 години от водещите технолигии, ..........
Индустрията тогава и сега са несъпоставими!
Забележката за селското стопанство: тогава било недоразвито! Статистиката за това следи обичайно следните показатели: брой трактори падащи се на 1000 заети в селското стопанство, количество (в килограми) химически торове използвани за всеки декар обработваема земя, среден добив на пшеница (в килограми) от един обработваем декар, брой едър рогат добитък на глава от населението, брой свине на глава от населението. Ако погледнете статистиките за тогава и сега по тези и други подобни показатели, ще си отговорите на въпроса: дали тогава се е използвал добитък с рало за оран, както сега и дали тогава е имало пустеещи земи (необработваеми), дали сме внасяли македонски ябълки и турски домати и т.н. Можете да откриете и статистики за износа ни на тютюневи изделия, износа на розово масло (българското злато), консерви и т.н. Селското стопанство тогава и сега са несъпоставими!
В противовес сега секторът на услугите, най-вече финансовият сектор и туризмът са много по-силни от тогава – също така несъпоставими с тогавашните.
Задлъжнялостта. Относно външния дълг: имали сме 12 милиарда щатски долара външен дълг в края на комунизма, сега имаме над 50 милиарда щатски долара брутен външнен дълг. И до каква степен е лошо едното или другото е спорен въпрос на фона на над 13 трилиона (13 000 милирда) външен дълг на САЩ. Първото се е оказало фатално за българското управление през 1989-90 год. Да така е – поради почти липсващи възможности за рефинансиране на дълга в един кризисен момент. Състояние на ограничени външно-икономически алтернативи и слаби инструменти за получаване на кредит и това при обективно по-висок кредитен рейтинг на страната в този период съотнесено към сегашния, разбира се ако се абстрахираме от политическите фактори, обуславящи кредитния риск.
На фона на всичко това не е лошо да се отбележи, че сега голяма част от икономиката, не само се владее (контролира), но и е собственост на чуждестранни юридически и физически лица, а тогава всички стопански структури бяха български и печалбите им също оставаха в България. Т.е. ако правите вече разлика между БВП и БНП ще разберете без аз да ви подсказвам каква е разликата между сегашния БНП и тогавашния БНП, дори да направим уговорката, че реалните БВП-ти тогава и сега са равни.
Преминаваме към бъзо сравнение на тогавашния и сегашния стандарт на живот.
Да, може да сравняваме показателят БВП на глава от населението. Между тогава и сега – ОК! Но сравнението, което ни е цитирано в диаграмата?? Този празнописец дава ли си сметка въобще, че няма никаква стойност да сравняваме тогавашната наша икономика с водещите по този показател западни икономики. И то без да отчетем ролята на Паритета на покупателната сила. Така представени данните не са коректни за подобно сравнение. Защото неотчитайки Паритета на покупателна сила, имайки предвид фундаменталните различия между Капиталистически тип икономика и Социалистическа – централно регулирана то показателите в този си вид са съвсем несъпоставими.
Относно нефискалните показатели за стандарта на живот.
Коректно е да се анализира чрез Индекса на човешко развитие, който обхваща:
Образованието и науката: Обективен показател за нивото на образование и наука не е мнението на уважаемия автор на тази как да я нарека – смешна статия. А например процентът на грамотност. В България към днешна дата има над 5 % неграмотност сред пълнолетните граждани (неграмотност означава, че не можеш да пишеш и четеш въобще, а не че не говориш и пишеш правилно). Този покатаел преди 89 –та беше в порядъка на 0,5%-1%.
За качеството на образованието преди и сега можете да попитате и хилядите чуждестранни студенти завършили преди 89-та година в България. Студентите от Гърция и Кипър са спаднали през последните години повече от 10 пъти, въпреки че вече сме страна пълноправен член на ЕС и достъпът им до българското образование е много по- непосредствен и евтин.
Ниво на науката: България беше сред 10-те най-големи държави износителки на оръжие и военна техника. Все още в редица милитаризирани държави българският Калашников (АК-47) е познат като по-качествен от самия руски оригинал.
България беше една от водещите космически сили, редовен доставчик на храни, изделия, детайли и изобретения за космически мисии, подготвила и изпратила двама наши, родни космонавти в орбита. Интересно ми е кога ще съумеем в бъдеще да изстреляме следващия български спътник и да изпратим български космонавт? Кога ще съумеем преди това да ги създадем и подготвим!?
Добър показател е количеството патенти за изобретения, лекарства и прочие, което създава всяка година една нация, като се има предвид, че в онези години – проблемите на авторските и патентни права и индустиалната собственост са били твърде слабо развити не само в България.
Здравеопазване. Коректни показатели са средната продължителност на живот, процента на детска смътност, процентът на ракови заболявания с летален изход. Тези показатели едва последните години започнаха да се изравняват и да се подобряват спрямо тогавашните, като се има предвид, че ни делят 20 години скоростно развитие в медицинската наука.
Демографския срив. Преди 89 –та гонехме 9 милиона население. Сега гоним 7 милиона. По изчисления на НСИ при сегашните темпове на отрицателен прираст (около 4 промила) към 2060 година ще сме около 5 милиона. И всичко това на фона на нарастване на относителния дял на малцинствата и на ниско продуктивното и ниско образовано население – живеещо в рамките на ЕС на номадско-аборигенски принципи. Население което е потенциален катализатор на бъдещи социални и етнически конфликти поради почти нулевия си интегритет, социализация и асимилираемост.
Трябва да се подчертае, че демографската картина се дължи предимно на отрицателния прираст, а не на емиграцията. Емиграцията ни лишава годишно от 10-20 хиляди души, а превишаването на смъртността над раждаемостта ни лишава от порядъка на 30-50 хиляди души. Едва последните години благодарение на т.нар. “бейби бум” намалихме отрицателния си прираст на 30 000 годишно. От цялата перестройка до сега сме загубили около 500 000 емигранти и 1 000 000 от отрицателен прираст.
Излиза, че българинът е бил по-жизнеспособен в онези лоши комунистически времена!?
Има обаче още един важен показател: Индекс на политическа свобода.
Ето по този индекс преди 1989 г. година сме били зле. Но отново това не е цялата истина, защото като цяло този тип политическата свобода – този тип представителна демокрация, който сега властва в България, все по-малко кореспондира с идеала на народното управление, който е заложен от старите гърци в този древен принцип. Визирам корпоративните интереси, които във всички демокрации като нашата – налагат политически решения, съвсем не според народния интерес.
Бъдещето ще покаже колко по средата се намира истината, но със сигурност е някъде там, а не в комунистически и антикомунистически уклони, които говорят само и единствено за слаба култура и ограниченост. Ето в това се опитват да ни убедят вече повече от 25 години покойния Дън Сяопин и цялата Китайска икономика, която започна от нищото, след опустошителната културна революция на Мао.
Сталин до някъде има право, когато казва, че китайските комунисти са като репичките: червени само от вън.
Но както фолософски заключава Дън Сяопин „Не е важно каква е котката — черна или бяла, важното е да лови мишки.“
