„По-добре бизнесмените да вършат делата си честно,
отколкото да дават част от свръхпечалбите си за благотворителност”
Теодор Рузвелт
Как неизчерпателността на една мъдрост може да доведе до заблуди?!
От демократичните промени насам особено актуален и любопитен предмет на разговор из кафенетата в България е демонизирането на българския бизнесмен. Право ли се разсъждава в кварталните кифладжииници, или изпаренията от топла баничка и боза замъгляват иначе трезвия ум на някои от гласовитите българи.
Още в началото искам ясно да разгранича от предмета на изследването една група хора: тези, които натрупват състояние с чисто мутренски бизнес в области като: разпространение на наркотици, сводничество, рекет, незаконна търговия на оръжие (т.е. всички дейности, преследвани по реда на Наказателно процесуалния кодекс на Република България, наричани престъпления и характеризиращи се с висока степен на обществена опасност).
Извън тези сфери на бизнес, можем ли да наречем бизнеса мутренски и кого и как имаме морално право да наричаме мутра – престъпник, мошеник, лъжец и прочие. Защо в България успелите съветват да не се показваш: „-Какво правиш, Бе?”, „-Ами нищо, бера малини”, или „-Гледам през прозореца залеза”.
Защо е толкова лошо да си успял в България, за да не те смачкат по-големите от теб, за да не ти завиждат, или за да не те тормозят мързеливите?!
Нека започнем с това, че за разлика от западната историческа аристокрация, в България периодът на първоначално натрупване на капитали все още не е приключил. Запознатият със стопанска история ще знае, че всяко първоначално натрупване на капитал се характеризира където и да е по света с подобни на българските белези. Не трябва да омаловажаваме и подценяваме успехът на тези българи, защото за тях може да се каже откровено, че са успели с две ръце и една глава. А не с използване на междукрачно разстояние и голяма уста.... С подобна професионална биография могат да се похвалят и тримата най-големи: Уорън Бъфет, Бил Гейтс и Карлос Слим. Те също за започнали от нулата. Но мутри ли са те?!
Преди няколко години дружах с една дама, ако мога така да я нареча условно. С тази дама, бяхме се сближили и поради лиспсата на по-близки хора около нея, тя споделяше доста с мен. Беше малко над 20 години, ниска – около метър и петдесет, следваше Право и мечтаеше смело, да стане съдия и да вкарва в правия път света. По общия критерии, ще речеш: много свестен човек. Ходеше на стаж е една кантора, учеше по цели месеци, но въпреки това мъчно си взимаше изпитите, за миг дори не се змисли, „дали въобще това ми се отдава”, дали не трябва да се захвана с нещо друго. Но следва си мечтата тя и друго не я интересува. С цялото си същество се стремеше един ден да има властта да съди хората.
Излизаше нашата дама с пъстра група мъже, но си имаше постоянен, т.нар. сериозен приятел. Както си му е редът лъжеше всички наред, докато един прекрасен ден под ултимативния натиск на приятеля си – виден салатиер ли се казваше, салатаджия ли, простете за невежеството, тя не се премести да живее при него. След месец - два тя забременя – както обикновено става - съвсем случайно, без някои въобще да се е намесил и да знае как и защо се е случило?!
Майка й горката се поболя – буквално влезе в болница, аз лично и занесох от съчувствие цветя във ВМА. Нашата мила дама и бъдеща съдийка не само я заряза сама в труден момент, но заряза и следването си, и стажа си и мечтата си и всичко, за да бъде с възЛюбения си. Плю буквално на всичко, което отрудената й майка беше правила съвсем сама повече от 20 години за нея.
Тази благочестива дама не веднъж по повод моята работа отправя критика към мен, че съм се променил, защото аз работя за еди кой си, а тя по цял ден гледа детето си, че дори не може спокойно да гледа турските сериали, защото детето имало силни колики. За да е животът и в пълна хармония, не тя, а аз дето работя за еди кой си, намирах време да се ровя, да намирам и да изпращам литература за коликите, за да се облекчи положението на кърмачето. При положение, че не съм имал нито физически, нито юридически свързаности с тази дама и нейното дете - просто духовни, може би съм го правил да речем от любов към Нобеловата награда за мир.
Тази прелюбезна дама, която в приблизително 25 годишния си живот не беше правила особено големи умствени, нито физически усилия, за да изкара някои лев. Без нито ден трудов стаж! Тя видиш ли, отправи жлъчна критика към един от най-богатите хора в България, да речем най-богатия. Явно с това, стремейки се лично да ме засегне. Той бил най-голямата мутра в България.
Питам се аз без да гледам на статистика и факти. Е, такива ли сме чак светци?! Който е светец да си вдигне компютъра, на който чете това и да го пусне през прозореца, като се стреми да не удари някои по главата! Колко от нас са отишли в магазина и за казали: „Добър ден, може ли един Windows?”. Колко от нас си купуват софтуер, колко от нас си плащат ДДС-то за чарковете на компютъра?! Само това ви давам за пример!!!
А какво е направил той?! Какво?! Това че е по-умен и че знае как да използва системата, създадена с тази цел – да бъде използвана и да има такива хора като него. Разликата между него и хората, които го критикуват е тази, че той е меценат на изкуството, благодетел на спорта.
А питам аз, някои от вас да се чувства ограбен от човек като него. Аз утре може да не работя за него. Може да ме уволни дори, за това че си позволявам да пиша за него. Защото той по принцип е над тези неща и въобще не го засяга какво си мисли една пикла, която през живота си освен да лъже близките си друго съществено не е сътворила. Едно малко същество, което цял живот е водило нищожния си живот на гърба на някои, то може ли да види въобще там горе какво се случва?!
Да се върнем на въпроса. Ако той е ощетил с бизнеса си някои, то той е ощетил нечии чужд бизнес, а не мен или теб! Той е взел от този, който има, за да даде на този, които няма и който заслужава – като спортистите и художниците, като всичките спасени български археологически ценности, които той сам предлага на обществото да бъдат изложени и свободно достъпни, защото принадлежат на тези наши изконни земи!
Та питам аз: ти знаеш ли как се изкарват 100 лева? Как се изкарват 1000 лева. Знаеш... – Трудно нали? А знаеш ли как да дадеш от тези хиляда лева 100 на някои, който се нуждае, които заслужава,.. Не знаеш, нали? Това е още по-трудно. Ето това е разликата. Че само той знае как се изкарва един милион и един милиард, и само той знае как се дели от този милиард, за тези които имат нужда и заслужават.
А ти, човече, вчера излъга, нали? Днес помисли, пак ще излъжеш ти! Пак ще се качиш в трамвая без билет за една спирка, пак ще подхлъзнеш гаджето, че го обичаш, пак ще си с пищов на изпита. Е щом умееш това – и мислиш, че знаеш как се прави милион, вземи го направи, вместо да четеш това! Или може би знаем, че не честността е разликата между нас и тези горе, а в това колко си даваме труд да постигнем нещо, колко сме последователни, мотивирани, в крайна сметка какви комплексни качества имаме и колко сме склонни да жертваме от себе си, защото всяка цел изисква жертви, а когато стане дума за жертви повечето се прибират по дупките, спускат щорите и заспива зимен сън... Мишоци..... ниски........
26-ят президент на Съединените американски щати е прав – да трябва да са честни бизнесмените! Но това не трябва да им се казва, а трябва да им се наложи. Бизнесмените както и хората във всяка държава са честни точно толкова колкото самата държава. Ако се създадат условия да бъдем честни, бъдем принудени и поставени под еднакви правила, с други думи ще бъдем точно толкова честни – колкото тези около нас. Това важи за хората – за нас, които трябва да се водим преди всичко от морала и Вярата (религията) – независимо каква. А ние искаме бизнесът – Юридическите лица, да бъдат честни, като за тях дори не важи Библията и Коранът?!
Няма да накараш по съвест никой да бъде честен с подобно поучение, защото това е равно да скочи в реката с камък на врата.
Не е ли това като да поставиш вълка сред вълци и да му кажеш – „ти ще бъдеш честен няма да хапеш останалите”! Е?! Нужен ли е коментар въобще!?
Претенциите ни могат и трябва да бъдат отправени единствено и само към Държавата като върховен, конституционен регулатор, а не към честността на бизнесмените, която те проявяват помежду си, а не спрямо обществото като цяло, в конкурентната си борба за оцеляване и надмощие.
Когато Робин Худ буквално бандитства (извършва въоръжени грабежи) из Шеруудската гора, това ни е симпатично, защото той после дава на бедните, а когато Бил Гейтс работи без да наранява никого, ние сме склонни да го демонизираме.
Да не забравяме, че главният акционер в Майкрософт, живата легенда - Бил Гейтс е обвиняван не веднъж за агресивна пазарна стратегия, компанията му е осъждана множество пъти по какви ли не обвинения за злоупотреби. Но питам аз с тези злоупотреби – с тези нарушения на антимонополното и конкурентно право той нарушил ли е пряко моя и твоя интерес?! Допуска ли някои въобще, че ако Бил Гейтс реши не може да блокира всички работещи по света пиратски копия на Windows. Естествено, че ще ни дръпне шалтера като едното нищо, особено посредством интернет – това би било елементарно и мисля, че програмистите не биха го отрекли. А какво ще стане, ако всички бидем принудени да си купуваме софтуер – по прости сметки той ще стане може би 100 пъти по богат ще има сигурно над 5 трилиона.
Естествено че той няма да го стори, защото това не му е целта, той всъщност ни харесва нас пиратите, както и ние него. Защото ако всички бидем принудени да купуваме операционна система, тогава Windows няма да бъде това което е сега – властелин. Тогава ще има много други, които ще ни предлагат по-евтини операционни продукти. Всеки ще работи на различен, или ще има множество видове, ще трябва да се учиш на всеки поотделно, няма да я има тази унификация като сега. Ние ще сме по-бедни, защото ще купуваме, но от други, той няма да е по-беден със сигурност, ще оцелее – доказал е, че може. За сметка на това ще има още много като него и то за наша сметка.
Вместо това – радваме се, че той е гении и си дава сметка за всичко това, така както и голяма част от българските бизнесмени разпъвани по същия начин от звистници.
Не случайно Робин Худ е положителен образ. Той съществува и днес в много хора.
А на всичкото отгоре Бил Гейтс раздава буквално милиярдите си за благотворителност и се стреми към Нобелова награда за мир, едно истинско признание и удовлетворение.
Да разгледаме хазарта. Аз в казино влизал ли съм? Не съм. Ако влезна няма да е, за да залагам. Какви хора са пристрастени към хазарта, какви хора въобще се престрастяват към каквото и да е?! Защо Сократ казва: "...вложени в едно тяло с душата, насладите я отдалечават от добродетелта и все повече я принуждават да им угажда и на тях и на тялото."?? Сами си отговаряте на въпроса, защо дамата, за която ви разказах, изостави и майка, и мечти, и обещания, и всичко.
Печелейки от хазарт и давайки за баготворителност, след като е законно не е ли всъщност: взимане от непродуктивните и даване на продуктивните, взимане от тези които не знаят смисъла на съществуването си и даване на тези, които се борят за мечтите си. Функция, от която Държавата все повече абдикира.
Казват, че е лесно да се гледа от високо. Така ли е? Да се гледа от там, накъдето са отправени всички погледи и надежди. Или е по-лесно да се гледа от ниско?! Защото какво по различно е нямането: от липса на отговорност – липса на желание за създаване и градене. Това за какво говори?! За склонност да се уповаваш на другите, а не да бъдеш човек, на когото да се уповават.
Кое е по-лесно да си чешеш по цял ден (ли по половин ден задника) и да кълнеш лошия си късмент и да си знаеш, че никога няма да стане толкова зле, че съвсем всички да те отсвирят и да няма какво да ядеш и къде да преспиш... Или да си скъсаш същия този задник от работа, за да постигнеш нещо, да изградиш нещо, на което да можеш да разчиташ и чрез което да подобрят живота си и твоите близки и въобще хората, които заслужават.
Не трябва да пропускаме и другата страна на медала. Слабостите на българския бизнес. Във връзка с това бих казал, че не бива да забравяме приоритетите за всяка една икономика: да се гради, а не да се руши; да се строи, а не да се разпродава; да се произвежда, а не да се търгува; да се изнася, а не да се внася. И вторите носят понякога полза и прираст на икономиката, но качественият растеж идва от първите.
С други думи нужно е да се инвестира повече в реалната икономика и по-малко в луксозни стоки, защото всеки български лев вкаран в реалната икономика, носи възвращаемост, многократно по-висока от прахосването за стоки, които ще ти омръзнат след 2 седмици. Вярно е, ДА тези хора имат нужда от мотивация по-голяма от нашата, защото и отговорностите им са по-големи, но да не забравят, че винаги, когато почувстват глад за мотивация, могат да се върнат към екзистенциалните ценности като Доброто с неговата безграничност – Небето, в противовес на Злото (Бездната, която има дъно).
Да не забравяме също, че Уорън Бъфет не е луд, че да живее в такава скромност, а просто е Оракулът от Омаха, нищо повече, нито по-малко от един от най-богатите Духовно хора, стъпвали на земята – дръзнали да се подиграят пряко в лицето на системата, показвайки че я владеят до съвършенство, знаейки прекрасно, колко порочна и прогнила е тя.
Когато си такъв – няма какво да те спре.
“За Бъфет няма святи класи и елити. Ако човек не знае, че това е вторият най-богат човек на света за 2009 година, ще си помисли, че може би е професор по икономика. Вярва в благините на менторството и 15 пъти на година се среща на живо със студенти. Въпреки състоянието си, той е скромен, говори разумно, живее в къща, която е закупил през 1958 година за 31 500 долара.”
„През 2006 година Уорън Бъфет дарява по-голямата част от своите средства – USD 37.4 милиарда на пет благотворителни организации, 31 милиарда от които за фондацията на Бил Гейтс. По-малко от две години след това на 05 март 2008 год. списание Форбс го обявява за най-богатия човек на света със състояние от USD 62 милиарда.”
/Ст. Ш. 19-20.04.2010 год./
