Уважаваме Патриарха, уважаваме Герба на Република България, уважаваме Трибагреника, уважаваме генерал-лейтенант Бойко Борисов, уважаваме Димитър Бербатов, уважаваме Чарли Чаплин,.... Всеки каквото си иска уважава! Но какво от това?! Уважаваме ги, защото те ни дават нещо – дори то да е просто вдъхновение, забавление, красота или друго - дори още по-абстрактно. Но когато ние сме готови за някой да направим нещо, когато предпочитаме в по-голяма степен ние да направим нещо за някой, от колкото той за нас, тогава вече не говорим за обикновено уважение – тогава говорим за чувство към този човек, към този символ, към тази Родина, Вяра или каквото и да е. Между истински близките хора - хора, които не могат да бъдат разделени от нищо – нещата би трябвало да стоят по този начин.
Настоящото изследване, посвещавам на всички минали и настоящи мои приятели. Но най-вече на тези, които останаха и винаги са полагали усилия дори с цената на собственото си его да запазят отношенията ни!
/Паулу Куелю, „Воинът на светлината - Наръчник”/
С оглед ограниченото ми време и необятната материя ще си позволя в този труд да говоря повече чрез цитати, чрез ума и думите на великите хора обитавали този свят.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
I. ЗА ПО-МАЛКОТО ХОРА
II. ЗЛАТОТО НА ДЯВОЛА
III. ПОСЛАНИЯТА НА ТИБЕТЕЦА
IV. ТРАНСЦЕДЕНТАЛНА МЕДИТАЦИЯ
V. ХИПНОЗА
VI. ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ
1. ЗА И ПРОТИВ СТРАХА
2. МЕТОДОЛОГИЯ или...
3. ПОДСЪЗНАНИЕ НА ЕДИН НАРОД
4. ЕДНО ЛОШО НАЧАЛО
5. “ОТВЪДЕН” СВЯТ В ЕДНА ГЛАВА
6. ДУАЛИЗЪМ или САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
7. От ДЕНЬ СМЕРТИ до ДЕНЬ ПОБЕДЫ
8. ЕДНАКВИ – КОМУ СМЕ НУЖНИ
9. ОТ ЛЮБОПИТСТВО ДО ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
10. ДУШАТА И ВСЕЛЕНАТА
11. ИЗБОР НА БЪДЕЩЕ
12. ИЗБЕРИ се ЧОВЕК
13. СМИРЕНИЕ
14. АМНЕЗИЯ
15. КАРМА
16. ПРЕРОДИЛ се ИЗВЕРГ
17. ВСЕМОГЪЩА ЯСНО ОПРЕДЕЛЕНА ЛИЧНОСТ
18. ЗА МИРА
19. ОГРАНИЧЕНИЯ на УМА и РЕСУРСИТЕ
20. ПЕПЕЛ и ЗАКОН
VII. ИСТИНАТА от СЪНЯ
1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪНЯ
2. АРХЕТИПЪТ - недиференцирана енергия
3. ВЪОБРАЖЕНИЕТО
VIII. ФУНКЦИЯТА НА ФАНТАЗМИТЕ
IX. ПРАВОСЛАВИЕ
1. ФЕНОМЕНА ДЕЖА ВУ
2. ЖИЗНЬ после СМЕРТИ
3. ЙЕРОМОНАХ СЕРАФИМ РОУЗ
X. НЕВЯРА или НЕВЕЖЕСТВО
XI. МЕЖДУ това, което Е и това, което ТРЯБВА да бъде
XII. ТОЙ и аз - ДИСЕКЦИЯ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
XIII. ДОКАЗАТЕЛСТВО
XIV. ЗАВЕТЪТ – БЪЛГАРИЯ
*Източници
I. ЗА ПО-МАЛКОТО ХОРА
Защото Църквата им говори за живота и смъртта,
и за всичко друго, за което те биха искали да забравят.
Защото Църквата е нежна там, където те биха били твърди,
и е твърда там, където те биха били мекушави”
Томас Елиът - Нобелов лауреат за литература,
определян за – «Поет на XX век»
За съжаление идеята за тази разработка се роди благодарение на един близък до мен човек, който слабо казано ме разочарова.
Повечето хора в съвременния свят или нямат време, или не искат да се замислят сериозно върху тези неща. Много често прочитат една книга и вече възгледите им се определят от нея. А би трябвало този толкова важен фундаментален аспект на човешкото битие да бъде разгледан в много по-голяма широчина и перспектива. Не можем да се доверим на една човешка книга или едно човешко изследване, защото тук не става дума за вредата или ползата при консумация на боза, а за нещо, от което се предопределят неща далеч надхвърлящи човешкото физическо здраве и живот.
Може би голяма част от вас, въобще няма да се докоснат до текста, друга ще започнат и ще спрат до някъде. Само неколцина ще го прочетат от начало до край. Резултатите от изследването, което съм провел, няма да се понравят на мнозина. Много по-удобно за някой ще бъде въобще да не се докосва до тази информация, въобще да не си задава подобни въпроси, още по-малко да си отговаря на тях. Аз винаги съм избирал по-трудния път, кой път ще избере всеки е въпрос на собствен избор.
Въпросният мой близък ме помоли да не спорим, защото открил духовен мир след прочитането на една книга, а сега му предстои последен държавен изпит по Право. Щяло да бъде много зле, ако смутя душевното му равновесие. Този мой близък много добре знаеше, че засяга най-чувствителната тема за мен и това няма да остане без последствия. С други думи приех предизвикателството, това което е нужно ще го кажа и докажа, но в крайна сметка всеки сам избира пътя си!
че Бог забелязва и най-малката грешка на тези, които обича, като не им
позволява да се преструват, че не са им известни правилата на играта.”
/Паулу Куелю, „Воинът на светлината - Наръчник”/
За този мой близък специално ще изчакам да мине държавният му изпит.
II. ЗЛАТОТО НА ДЯВОЛА
Алберт Айнщайн
Преди да премина на конкретния въпрос, ще отделя няколко реда за някои интересни и разпространени, бих ги нарекъл, езически или сектантски учения. Не бих ги нарекъл вярвания, защото от опита си до тук стигам до извода, че и самите им създатели не са вярвали в тях. Или са били луди, или златотърсачи. Не един или двама са станали милионери по този начин.
Международно общество за кришна съзнание
(Харе Кришна)
Учението за Кришна съзнание произлиза от многоликия индуизъм. Същността на бога Кришна е интерпретирана по начин, който я прави не само достъпна, но и симпатична. Митологичният образ, от който се тръгва, е доста сложен. Специалистите предполагат, че в него се смесват едновременно чертите на няколко различни божества от всевъзможен произход и дори исторически типове.
Първите последователи били разочарованите от хипи-движението. Проповядва се отказ от наркотиците, алкохола и даже от кафето, а също и от безразборните полови контакти и хазарта (дори тотализатора). Самото учение отчита човешките слабости повече от останалите, като ги оправдава доктринално, без обаче да ги поощрява. Цялата сложност на Кришна като личност (както го описва митът) е причина за неговото възприемане от хората, защото всеки негов аспект предлага на отделния човек по нещо скъпо за самия него: историческият Кришна е бил палаво дете, след това крадец, сменял дрехите си със своята любимка, показва се като борец със злото и носител на една нова истина и познание за света.
За разлика от своя бог обаче, кришнаитите съвсем не изживяват толкова наслаждения, колкото той навремето си. Храната е вегетарианска - отказ не само от месото, но и от яйцата и рибата, независимо от огромния брой съпруги на Кришна.
«Харе, Кришна!» Според последователите изпълнявайки тази мантра определен брой пъти, човек изчиства съзнанието си и се освобождава от заблудите и обремененостите.
Църква на новото схващане (сциентолози)
Началото й е положено в 1950 г. от една любопитна личност - Лафайет Роналд Хъбард (1911 -1986). Според лекари "диагнозата" му е параноидна шизофрения. Не бива да се пропуска, че е бил действително способен човек и със завидни успехи в областта на психоанализата. Аз самият проучвам някои от чисто научните му публикации, разбира се с нужната доза критичност. Безспорна истина е, че част от неговите изследвания имат научен принос в областта на психоанализата.
На него се приписват думите: "Ако желаете да натрупате милиони, създайте нова религия!", но дори и думите да не са негови, то той го е постигнал.
Основните му трудове са в областта на дианетиката – наука създадена от него, но всъщност той има и не малко чисто художествени произведения - научната фантастика.
Същността на наукологичната му теория се свежда до това, че минавайки през съзнанието ни, преживяванията оставят в него съответните емоционални усещания, комплектувани със спомена - енграми (спомен за физическо усещане) и секундери (спомени за отрицателни психически състояния). Положителни или отрицателни, тези комплекси от емоции и спомени могат осезаемо да влияят на качеството на мисленето. Отстранявайки ги човек може да повиши своята работоспособност, самоконтрола си, своето оперативно и аналитично мислене.
Естествено обаче този сложен процес изисква щателно проучване на съзнанието на пациента. Подобно лечение изисква тотална откровеност. А сциентолозите не един път са обвинявани, че целенасочено злоупотребяват с узнатите факти.
Самият Рон Хъбард умира през 1986 г., като 8 години преди това е бил във фактическа нелегалност - живял и умрял на борда на частен кораб, умишлено оставен в международни води, за да избегне арестуването си.
***
Ето какво казва психологът Иван Игов за връзката между психологията и "пси-религиите": "...като между Бога и Дявола, доколкото Дяволът е паднал ангел. Хуманистичната психология тръгва от това, че имаш пороци, но имаш и положителни страни, чрез развитието на които ще преодолееш дефектите си! Обратно - целта на пси-религиите е да ти покажат колко си слаб, безпомощен и нищожен... Да те блокират, да те доведат до крайна обърканост, за да приемеш с готовност техния лесен вариант. Защото вече вярваш, че си никой и чакаш панацеята, идва гуруто, идва пророкът и ти показва истината. В сектите постоянните молитви са себебичуване с цел да се покажеш дребен."...
«В девет от десет случая сектовъвлеченият е имал сериозни проблеми, които не е смеел да довери на близките. Обикновени хора, търсещи любов или истина в периоди на объркване от грижи и депресии. Как ще обясните например чисто психологическия феномен, че мнозинството от изнасилените момичета (а такива случаи има твърде много!) не споделят за трагедията си именно с родителите, които всъщност са най-близко до тях във всяко отношение? Затворени и самотни хора, имащи нужда от човек, с когото да споделят болките и тревогите си.»
в-к "168 часа" от 29. 05. 1995г/
III. ПОСЛАНИЯТА НА ТИБЕТЕЦА
Антъни Хюиш – Професор по радиоастрономия,
Нобелов лауреат за физика за своята решаваща
роля при откриването на пулсарите
Книгата, която породи у мен желанието за тази разработка се казва: "Пътят на душите" от Майкъл Нютон. Авторът на тази книга твърди, че с помощта на своите изследвания чрез регресивна хипноза, е доказал емпирически съществуването на прераждането.
За да разнищим темата по детайлно, е нужно първо да се запознаем с генеалогията на проблема.
Различните варианти на вярата в прераждането се наричат най-общо - окултизъм. Класическите вярвания - будистки и хиндуистки утвърждават цикъл на прераждане като хора, животни, демони, призраци и богове, в зависимост от това дали си бил добър през живота или лош, т.е. каква карма си навлякъл върху себе си, се определя в колко по-развито същество ще се преродиш.
Модерните западни течения на тези вярвания уместно са видоизменили тази теория, за да стане тя още по-удобна и привлекателна за приложение, като твърдят, че душата се преражда само в човешки облик, единствено може да смениш пола си. Тази идея дефакто защитава в труда си Майкъл Нютон.
Смята се, че лошите неща, които вършиш в този си живот се проектират в следващия ти живот – това е кармата (причина – следствие). Обаче чрез медитация или хипноза ти може да се освободиш от тази карма. Така дори и да вършиш лоши неща, можеш да си спокоен, защото в следващия си живот отново ще можеш да се освободиш от лошата си карма.
Това което ни се препоръчва от Будизма и от регресивните хипнотизатори, за да се очистим от лошата си карма, само по себе си е опасно. Признават го и самите учители.
В "Посланията на Тибетеца" А. Бейли пише: „Медитацията е опасна и не носи полза за човека, който се заема с нея без основата на добрия характер и чистия живот”. Основните рискове за здравето, които се разкриват в книгата са следните: безсъние, повишена възбудимост, напрежение и безпокойство, които не позволяват на човека да се отпусне; раздразнителност; депресии или понижена жизненост; увреждане на кръвоносните съдове с последващ натиск върху фината тъкан на мозъка, което може да предизвика трайно неразположение или слабоумие, безумие, а понякога и смърт;
Да не забравяме, че хипнозата е твърде близо до медитацията, а дори може и да е по-опасна, особено ако се злоупотребява с нея.
Мозъкът действа в следните честоти:
1. „Делта. Честотата на мозъчната дейност варира от 0 до 4 цикъла в секунда. Това е абсолютната безсъзнателност.
2. Тета. При тета честотата се движи между 4 и 7 цикъла в секунда. Тета е част от областта на подсъзнанието, в която е приложима хипнозата – въпреки че много малко хора достигат до тета за дълъг период от време.
3. Алфа. Честотният диапазон на мозъчната дейност при алфа е от 7 до 14 цикъла в секунда. Алфа е областта, която обикновено се смята за сферата на подсъзнанието. Почти всички хипнотични въздействия се осъществяват в този обхват. Освен това, тук се извършва и всяко мечтаене. Медитацията също е функция на този диапазон, понякога слизайки и в тета.
4. Бета. Това е сферата на съзнателния разум, чиито честотен диапазон е от 14 цикъла нагоре. Бета е областта, в която мислим и осъществяваме повечето от извършваните от нас в будно състояние дейности. Изглежда, че по – голямата част от нас оперират с около 20 цикъла в секунда по време на будно състояние. При около 60 цикъла в секунда човек би изпаднал в силна истерия.”
/Из „Хипноза - мощна програма за самоусъвършенстване”
от Уилям Хюит/
IV. ТРАНСЦЕДЕНТАЛНА МЕДИТАЦИЯ
Вернер фон Браун, немски ракетен инженер,
създател на американската програма за космически изследвания,
Първи директор на центъра за космически полети на НАСА
Интересен пример по отношение изясняване на казуса може да ни бъде обществото за „Трансцедентална медитация” (ТМ). Това движение не се афишира като религия или философия, а като техника. Медитация, която може да се практикува от всички хора, независимо от техните религиозни, атеистични или скептични убеждения.
Според ТМ ползите са: по-ясно мислене, по-добра памет, използване на целия мозък и неговия пълен потенциал, по-високо IQ, по-добро здраве, по-хармонични връзки, щастие, вътрешно спокойствие, повече самоувереност, успех без стрес, по-ниска престъпност, по-малко международни конфликти, хармония между нациите и др.
Членовете на общността Трансцедентална медитация практикуват медитация чрез повтарянето на мантра. Различни видове мантри са: "Ом"; "Аз съм "; „Ом мамни Пудме Хум”; "Аз съм здрав"; "Ние сме вселената".
Единственият, който притежава цялата истина и дава всичките мантри е Махариши. Това е този, който е създал това учение, религия, общност или както щете го наречете. Той самият не го смята за религия, въпреки че смята самия себе си за единствено вещ по всички въпроси касаещи човечеството.
Всеки учител по ТМ подписва „декларация за лоялност” към Махариши като в нея се обещават вечна вярност към учението и пълно подчинение.
Общността ТМ претендира нейната техника за медитиране да е призната от над 200 университета, както и да е доказано ефективна от над 600 научни студии по целия свят. Обаче освен университетите на Махариши Махеш Йоги (първият от които е в Айова), не се дават имена на други университети, нито на водещи учени (в областта на физиката, медицината и др.), които да потвърждават научната стойност на ТМ.
През 1977 г. съдът на щата Ню Джърси забранява изучаването на ТМ в училищата с мотивация, че ТМ „по своята природа е религиозно движение”.
Трансцеденталната медитация претендира, че нейното учение се основава на теорията на физиката за единното поле, което от ТМ се представя като поле на неограничена енергия и разум. Човек можел да се слее с енергията, творчеството и интелигентността на това поле. Махариши предлага отговори и решения на проблеми във всички сфери на живота – от математиката до световния мир и градоустройството. Той обещава на последователите си, че може да постигнат телепатия, левитация (преодоляване на гравитацията) и визуализация (материализиране на представите).
В България ТМ има дейност от 1990 г., като при посещението си тук режисьорът Дейвид Линч, последовател на ТМ, изявява желание да основе у нас университет, където да се изучава техниката на Трансцедентална медитация.
Моето уважение към Дейвид Линч и творчеството му, но ТМ дори не си заслужава да бъде подложена на по-подробен анализ.
Част от известните личности последователи на тази религия са Джон Ленън и Джордж Харисън. Което се обяснява с интереса на Джордж Харисън към Индия и безпътицата, в която се е намирал животът на Джон Ленън.
Завършвам това изложение с едно интервю на Джон Ленън пред списание "Роулинг Стоун" през 1970 г.:
Журналист: Песента "Секси сейди" ("Sexy Sadie") е за Махариши, нали?
Джон Ленън: Да, за Махариши е. Тогава не ми се искаше да напиша "Махариши, как не те е грях да направиш всички ни за смях", но сега вече мога да го кажа на уважаемата публика."
Всъщност първоначалното заглавие на песента било "Секси Йоги" - намек за клюките около опит за изнасилване на една от поклонничките, но Питър Браун казва, че все пак Джон се опасявал от евентуален процес и в последния момент го променил.
V. ХИПНОЗА
Макс Планк, Нобелов лауреат за физика за създаването на
квантовата теория, с научни приноси в изследването на
термодинамиката на необратимите процеси
За да се задълбочим по-конкретно върху «хипнозата» като познавателен метод, чрез който може да се добива информация за други животи – били те в отвъдния свят или минали земни, ще се ползваме от признанията на Уилям Хюит в книгата му – «Хипноза - мощна програма за самоусъвършенстване».
В тази книга той освен, че допуска подобно на М. Нютон регресивната хипноза като възможна – но твърди, че може да се прави и прогресивна хипноза. Обратното на регресивната – да гледаш в бъдещето!
Както вече упоменахме, първото ниво на несъзнателност «Алфа», е нивото, в което според хипнотизаторите обичайно се провеждат сеансите, защото в Тета (следващото ниво) се задържат продължително – много малко хора. «Хипнозата всъщност е една техника за принуждаване на мозъка да намали циклите си до алфа диапазона без да изпадне в сън.»
Докато в съзнателно състояние човек трудно или въобще не се поддава на внушение и манипулация, то «подсъзнанието е като един подчиняващ се роб.»
«Чрез хипнозата вие сте в състояние да заложите мощни внушения директно в подсъзнанието си. То ги приема и ги кара да се превърнат в реалност. Отчасти подсъзнанието прави това като съобщава на съзнателния разум, че съществува нова информация, която трябва да бъде следвана... подсъзнанието не е запознато с разликата между едно полезно и едно вредно внушение»
Не би могло да се каже по-добре. По този начин, всеки - не М. Нютон, а всеки хипнотизатор би могъл да дирижира, каквито си пожелае спомени у даден пациент. Когато подобни методи се прилагат с немедицински цели, това би било престъпление. Защото така до известна степен би могло да се промени дори самоличността на даден човек– да му се внушат спомени, които нямат нищо общо с реалния му живот. Би могло да се склони подходящ човек и към престъпление.
Погледнато в тази светлина – това което М. Нютон е направил, не е нищо особено, всеки може да постигне на практика подобни резултати с хора поставени под хипноза – особено ако са лабилни и в по-голяма степен податливи на внушение. «Под хипноза, пациентът винаги ще се опитва да отговаря на очакванията на оператора»
VI. ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ
Алексис Карел – Нобелов лауреат за медицина и физиология за приноса си в хирургията на кръвоносни съдове и трансплантация на тъкани и органи
В тази част ще разгледам книгата, която провокира настоящото изследване "Пътят на душите" от Майкъл Нютон.
В нея авторът „разкрива стъпка по стъпка своите методи в областта на духовната регресия”, с помощта на които връща към спомени от предишни животи свои пациенти.
Твърди се, че книгата хвърля светлина върху живота след смъртта и отговаря на екзистенциалните въпроси, вълнуващи човечеството „кои сме, откъде идваме и защо сме тук?”.
Във въведението на книгата няма никаква конкретика и фактология, нищо от което да можем да опознаем, така наречените открития в перспективата на историческия им зародиш и развитие. Не присъстват и някакви задоволителни данни за автора.
В трите кратки абзаца на Пролога не се пропуска да се спомене на два пъти, че настоящото четиво е „революционен наръчник” по духовна регресия. Тази абсурдна теза може би няма да ни впечатли, освен ако не разберем, че първото издание на книгата е от 1994 год. и за това време от над 15 години не е произвела никаква революция в нищо. По данни на „Институт Майкъл Нютон” е преведена на не повече от 25 езика. За сравнение един среден автор на криминални новели като Жорж Сименон е преведен на повече от 50 езика.
За самия автор няма почти никаква информация – хипнотерапевт, психолог, преподавател, основател на „Обществото за духовна регресия, чиято цел е да обучава хипнотерапевти в новаторските му техники.”
Наложи се да обследвам тъмната му фигура из дебрите на Виртуалното пространство. Биографичната информацията е твърде оскъдна, никъде - дори на сайта на „Институт Майкъл Нютон”, не се споменава рождената му дата. На вместо това от този сайт можеш да си закупиш чрез електронно плащане въпросната му книга за 12,95 $, от което си личи, че ако не друго то поне, авторът е запознат с маркетинговите психологични методи на въздействие върху крайния потребител. Само че практиката е, те да се прилагат при еднородни (типови) и конкуренти стоки, а не за научни публикации.
В сайта може да се запишеш и за лекциите на видния хипнотизатор, цената е „символична”: 1200 – 1300 $, без екстрите, но се изисква да имаш поне 2 години опит и над 100 часа практика в областта на хипнозата. С други думи случайни хора не се допускат, а само подготвени и мотивирани.
Така нареченият институт няма адрес, нито посочен телефон, лекциите се изнасят из цяла Северна Америка (обикновено в конферентни зали на хотели).
Любопитно е и това, че в ASCH (American Society of Clinical Hypnosis) не намерих данни за този „световно известен”, според Пролога на книгата, хипнотизатор. Ако някои има интерес - да потърси по-задълбочено! Аз не разполагам с нужното време.
1. ЗА И ПРОТИВ СТРАХА
Стигаме до Изложението на книгата. То започва със следния въпрос: „Страхувате ли се от смъртта?”
А ако не се страхуваме, се запитах аз, нужно ли е въобще да четем нататък? Това няма да го засягам обширно, защото е много дълбока тема, а и някои може да остане засегнат. Който иска да обследва по-сериозно, може да се запознае с труда на фройдиста Фриц Риман - „Основни форми на страх” или нещо друго, което намери по темата.
Още в началото стигам до извода, че книгата на М. Нютон е насочена към определена аудитория. Кои хора се страхуват от смъртта?! Обърканите или трезвите?! Човек с достатъчна дълбочина на мисълта и познания върху света, който знае как стоят нещата, би ли се страхувал и би ли се захванал с подобно четиво?!
„Парадоксално е, че хората са единствените същества на Земята, които трябва да потискат страха от смъртта, за да могат да водят нормален живот” - заключава авторът.
В изложението по-долу описва себе си като специалист по модификация на поведението с цел лечение на психически разстройства, човек помагащ на хората да свържат мисли и чувства. И най-интересното – скептик.
2. МЕТОДОЛОГИЯ или…
Нататък авторът излага методологията на работата си. Според него подсъзнанието е хранилището на всички спомени от случващите ни се неща през този и минали животи /„подсъзнанието, което съдържа спомените на многото променящи се Аз-ове”/ .
М. Нютон твърди, че изследванията му се извършват при честота на мозъчните вълни Тета. /За спр. част III. “Посланията на тибетеца” - подробна класификация от Уилям Хюит на фазите/.
Първо чисто технологично: хипнотизаторите твърдят, че в Тета състояние много малко хора се задържат за дълго /„Много малко хора достигат до тета за дълъг период от време” Уилям Хюит/. Сеансите, които Майкъл Нютон описва в книгата си и каквито твърди, че е провеждал, стотици са със значителна продължителност – по около три часа. Следва въпросът, за една практика от 35 години би ли могло да се проведат стотици подобни сеанси от един човек?! Върху ограничен брой доброволци, измежду които само много ограничен брой биха могли да се задържат за дълго време в състояние Тета. Една проста аритметика би ни дала отговор на този въпрос...
Поставя се и друг методически въпрос: Той е подлагал на тази техника доброволци: „Хората може да идват отдалеч, за да се видят с мен”....”Всичко, което съм научил за това кои сме ние и откъде идваме, го дължа на онези, които са дошли при мен за помощ”. Това говори за известна предубеденост. Какво ще разкаже под хипноза за отвъдния свят човек, който е запознат с теорията на М. Нютон, повярвал е и е отишъл при него, за да опознае по-добре себе си, душата си и миналите си животи?
Ето какво твърдят психолозите за подобни случаи: „Хора с екзотични вярвания като прераждането и извънземни /НЛО/ смятат, че това е реално. Техните мозъци електрически са доста по-различни, те са по-чувствителни, по-лабилни, по-предразположени са към творчество и лекота да запомнят, за разлика от средностатистическия човек. Тези прости фрази - "предишен живот", "предишно време" - са достатъчни да отприщят изключителни образи у хора, податливи на внушения, или склонни да вярват в подобни неща.”
Майкъл Нютон сам признава за това: „Когато пациентът е под хипноза, е необходимо да го насочваш в избраната посока. Когато се работи в духовната сфера, изискванията към стимулиращия са по-високи.”... и по-късно в самото изложение: «.....пациенти... чувстват, че оказвам върху тях доста силен натиск, за да пресъздадат своите духовни спомени»
В методологията няма ясно изразена система, подход и инструментариум, с които се работи. Авторът твърди, че сам е разработил специален подход, за да достига до тази информация от своите пациенти. Но нищо конкретно не се издава, излагат се само резултатите. От какви подбуди би могло да се прикриват тези данни? За да се търси неизбежно неговата непосредствена помощ, при желание да се проникне в този недостижим свят?? Ако целта е, той да прибира хонорари от това, бихме ли могли да го наречем – научно изследване или е просто реклама, просто поредното шарлатанство на човек измислил начин да си докара странични доходи от слабостта на уязвими хора? Човек, който дори утешава съвестта си, че всъщност върши нещо благородно, защото в крайна сметка – дава надежда, помага на потърсилите го?
От анализираната дотук методология на изследването, което М. Нютон твърди, че е провел, можем да обобщим следните въпроси:
1) Доколко то има научно-доказателствена стойност, за каквато претендира, на базата на която да може да се проведе научен спор – полемика;
2) Доколко описаната методология и извадката са коректни и представителни;
3) Какви факти са ни изложени, които да подлежат на емпирична проверка;
4) Дали написаното от него не е повече литературно произведение в областта на фантастиката, отколкото научно изследване?
3. ПОДСЪЗНАНИЕ НА ЕДИН НАРОД
Авторът твърди, че подсъзнанието крие спомените за предишните прераждания. Тези подсъзнателни спомени от своя страна, влияят на същността на човек, без той самият да го съзнава.
Но какво всъщност е подсъзнанието? Ние българите като народопсихология сме едно живо доказателство, че информацията в подсъзнанието се добива и записва само и единствено в настоящия живот.
Според изследването на М. Нютон душите се прераждат през различен период от време, като се прераждат на различни места по Земята.
За пример взимаме една подсъзнателна реакция, която при българите е диаметрално различна от международните порядки - „КИМАНЕТО”. Не познавам човек, който кима съзнателно. Това е типичен пример за подсъзнателна реакция. С главата ние кимаме за „ДА” хоризонтално и за „НЕ” вертикално. В останалия свят кимат обратно. Ако у нас оставаше някаква информация от предишни прераждания, то кимането щеше да е унифицирано навсякъде по света! Това е типичен пример - доказателство, че Народопсихологията оказва влияние върху характера на човек. Какъв е смисълът от прераждането, след като от него не се запазва никаква информация, дори елементарни подсъзнателни навици като кимането?! Какъв е смисълът, след като нещо толкова абстрактно и широкообхватно като – народопсихологията оказва осезаем ефект върху подсъзнанието за разлика от информация – опит, зрялост, за които се твърди, че се намират в подсъзнанието от предишни животи?!
4. ЕДНО ЛОШО НАЧАЛО
По-нататък в изложението на изследването си Майкъл Нютон ни запознава с 29 случая на регресивна хипноза, от които е придобил информация за прераждането и отвъдния свят.
„Сестрите издърпват чаршаф върху главата ми”, така в първия представен случай пациентът под регресивна хипноза описва сцената на смъртта от предходния си живот. Дава ни се и още информация: „Това е бил кратък живот, защото той е починал внезапно от грипна епидемия през 1918 г.” Лошо начало, бих казал...
Авторът се опитва още с първия си случаи да ни убеди, че всичко което е написал е една лошо скроена измислица. Другият вариант е, на него като типичен американец, дори и при наличието на добро въображение и познания по окултизъм, да му липсват елементарни знания по История. Възможно ли е в 1918 година, където и да е по света, човек да умре внезапно от грипна епидемия при положение, че най-малко две медицински сестри („Сестрите”) стоят над главата му и чакат да му дръпнат чаршафа. Да не забравяме, че едва в края на 1918 год. приключва Първата световна война и едва ли на някого са се падали по две едновременно действащи сестри, че дори и да е Султан.
Случай Две. „Тук пациентът е около 60-годишен мъж, който ми описва събитията около неговата смърт като млада жена на име Сали, която е била убита от индианци от племето Киова по време на атака срещу дилижанс през 1866 г.” ... „една стрела е улучила Сали във врата от близко разстояние” ... „мъжът ми Уил се опитва да ме придържа и заедно с приятелите ни продължава да се бие срещу Киовите”.
Явно индианците са били много пияни, но веднага възниква въпросът – възможно ли е организирано нападение на тогавашно племе индианци да се проведе при предварителна консумация на алкохол. След като жертвата е видяла стрелеца („от близко разстояние”) означава, че индианците умишлено са стреляли първо по жената, от близко разстояние трудно ще се получи неточна стрелба – особено във врата. За какво им е да убиват първо жената, ако не целят единствено нейната смърт, следователно би трябвало да се оттеглят след точния изстрел, а те продължават да нападат. Описва се явно невъзможна фактическа обстановка. Подобни показания не биха минали за достоверни и пред най-некомпетентния съд.
Изложението продължава с обрисувана ситуация от собствения живот на автора. Когато майка му внезапно починала от сърдечен удар, на него и на сестра му се е появил нейният дух: „Появявайки се в две различни стаи, майка ми проникна в нашия подсъзнателен ум като фантастичен повей от белота над главите ни.” Нищо лошо няма да му се случи това, но тогава коректен ли е той, когато в началото на изложението ни убеждава, че по природа е скептик и че като скептик се е захванал с изследването. Определено не е никакъв скептик, след като е имал подобни видения. Дали в този момент от изложението аторът вече е забравил какво се е опитвал да ни убеди само няколко страници преди това или е разчитал на невнимание от страна на любезния читател?!
5. “ОТВЪДЕН” СВЯТ В ЕДНА ГЛАВА
„Просто се отпусни и продължи да плаваш, като ми съобщаваш за всичко, което виждаш.” Такива напътствия хипнотизаторът дава на пациентите си, докато се намират в духовния свят и му докладват за видяното. Не става съвсем ясно, пациентът под хипноза дали си спомня за минали животи, смърти, прераждания и пребивавания в отвъдния свят, или в момента преживява всичко това, защото според психиатъра той си спомня тези неща, но как тогава в спомнянето се намесва нареждане: «просто се отпусни и продължи да плаваш»??
В изложението си авторът чрез своите хипнотизирани пациенти ни рисува един свят изпълнен със “звука на камертон”, „леден дворец”,... „аз съм под един огромен плажен чадър”.
Душите в духовния свят на Майкъл Нютон са суетни при избора си на тяло, при все че могат да обитават повече от едно тяло едновременно и “са били и на други планети освен Земята”. Но не ни се дава отговор, след като имаш право на стотици прераждания, за какво ти е да се прараждаш едновременно в двама или трима души?! Как ще управлява една душа тези две тела, като между различните части на душата няма никаква връзка, няма единен информационен и контролен пункт.
“Клиентите….. Казвали са ми, че най-отличителната черта на духовния свят е непрекъснатото усещане за могъща духовна сила, която поставя всичко в една свръхестествена хармония. Хората казват, че това е място на чистата мисъл.” Първо. По интересен начин назовава пациентите си понякога М. Нютон – „Клиентите”! Второ. Не е нужно да идеш в отвъдния свят, за да се почувстваш по този начин. Същото усещаш, когато се качиш на връх Балкана над Сопот и погледнеш Розовата долина. Дядо Вазов е писал за това.
В цялото повествование се обръща много повече внимание, не на смисъла на всичко, което според М. Нютон съществува, а на това което душите виждат и чувстват по време на пътуването си под хипноза. Описанията на Отвъдния свят са или като за деца или като за малоумни. Озадачаващо е за човек твърдящ, че се е докоснал до отвъдния свят да охарактеризира визуално структурни елементи от него като «спирка», «грозд» и тем подобни. Това говори и за една материализация на Задгробния живот. Липса на най-елементарно духовно въображение.
6. ДУАЛИЗЪМ или САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
Основната цел според теориите за прераждането е самоусъвършенстването.
За постигането на тази цел можеш сам да регулираш честотата на прераждането си. Ако те мързи може да се прераждаш рядко. Ако искаш бързо развитие и скоро да се слееш с Големия дух, от който произлизаме всички (Нирвана), можеш да се прераждаш по-често. С други думи - пълна свободия.
Привържениците на прераждането защитават дуалистичната идея за човешкото съзнание, според която душата няма почти нищо общо с обичайното човешко съзнание. Основната морална дилема в тези вярвания е „дали душата може да се сметне за виновна или невинна, когато е живяла във виновния за криминално деяние мозък”.
Дефакто, не душата управлява съзнанието ни и тялото ни, а мозъкът. А тя само би могла да въздейсва на мозъка и тялото ни. Тя е нещо съвсем различно от нас самите. Ние сме просто – „гостоприемник” за нея. А тя е нещо като паразит, който се опитва да ни влияе /„души, които са взели участие в лоши действия”/. На всичко отгоре, не само че ние сме си виновни, а не тя за лошите постъпки на тялото, ами сме виновни и за това, че й влияем зле: „човешкото същество със своите пет сетива може да упражнява негативно въздействие върху психиката на душата”.
Тук е мястото да направим ясно разграничение: Всички вярвания за прераждането включително и Будизмът смятат, че душата е нещо съвсем различно от човешкото същество и неговото физическо съзнание. С други думи не точно ние се прераждаме, а есенцията от нас, това което е останало като опит у душата от времето, през което е пребивавала у нашето тяло.
„Определени души, чиито гостоприемници имат генетично предразположение към анормална химия на мозъка, са изложени на особена опасност в една жестока среда.” След това жестоко принизяване на човешкото, авторът продължава: „Ако душата не може да потуши в нейното тяло-гостоприемник най-яростните човешки пориви, каква отговорност може да й се държи в отвъдния свят?”
Принуден съм да изброя факторите оказващи влияние върху човешкия характер:
· Семейството. Дори не толкова кръвното родство и гените, които също носят своя белег, а възпитанието и примера /положителен или негативен/, давани от отглеждащите;
· Зодията. Тя оказва влияние, не толкова: един да е по-добър от друг като цяло, а способства разнообразието в характерите и качествата;
· Средата, приятелите;
· Националността и етноса;
· Образованието и учителите;
· Случките и събитията от настоящия живот;
· Най-вече личното решение на всеки сам за себе си на база придобития опит от непосредственото минало.
Някои от вас има ли усещането, че нещо друго определя качествата му и че някои му „нашепва” в ухото какво да прави и как да мисли? Според окултистите излиза, че така наречената ни душа е прост наблюдател, а нашата индивидуалност се губи със смъртта. Излиза, че ние сме нещо като дъска за рязане, понасяме тежестта на всичко смляно върху нас, драскотините, раните, поуките и след всичко това приготвения върху нас продукт отива другаде, а ние изгниваме, тъй като сме просто едни органични същества.
И по-нататък: „Всички мои случаи, когато съм работил с духовете на пациентите си, са ме убедили, че единственото място, където душите изпитват ужасни страдания, е Земята. Казвали са ми, че след смъртта всички души отиват в един и същ духовен свят, където към всеки се отнасят с търпение и любов.”
Ако беше така - какъв е смисълът да идват тук?! Дали Майкъл Нютон просто не казва, това което някои искат да чуят?! Ако всеки отива Горе, от Чикатило /осъден за убийството и изнасилването на 52 души, предимно деца/ до Сократ… и там е всемирна любов, то защо да идват тук, та да се вкарват само в беля?! Там всички са добри, лоши са само, когато се свържат с калпавите човешки мозъци?!
Дали една духовна същност може да еволюира в такива условия – „търпение и любов”?! Ако тя изначално е съвършена и съществува в съвършен свят, тя няма да еволюира, ще бъде константа. Защото няма какво да я подтиква към промяна. Няма мотив за вътрешна промяна, нито за промяна на околния свят. Няма спрямо какво да еволюира и в резултат на какво да еволюира. Ако е несъвършена и попадне в съвършен свят – тя ще съсипе този съвършен свят и какво ще стане с нея след това няма да е ясно (дали ще оцелее въобще, но важното е че съвършеният свят няма да е съвършен). Ако е фундаментално съвършена, но попадне в несъвършен свят – подчертано агресивен свят, тогава или ще еволюира, или ще загине. Такава е духовната същност според мен и в първите два варианта не виждам никакъв смисъл нито тук нито Горе! А третият вариант тук на Земята губи смисълът си, ако не води до ясна диференциация Горе.
Някои казват, че златото се изпитва с огън, жената със злато, а мъжът с жена. Тези чисто физически субстанции се намират в материалния свят. С други думи човек не може да израстне духовно, ако не чувства глада в стомаха си, желанието да притежава много неща... Превъзмогването или не на всички изкушения и трудности на земята е това, което води до еволюиране или пропадане на душата. На земята страдания няма – има изпитания. Защото питам аз – кое е страдание в чистия смисъл на думата?! Всяко едно страдание тук на Земята, вкарано в своя контекст престава да бъде страдание и се превръща в изпитание.
В контекста на по-горното добро обяснение на поклонничеството пред псевдо – религиите ни дава лекционния курс по Наказателно - изпълнително - Пенитенциарно право: Престъпникът обикновено не обвинява себе си, той обвинява: Обществото, Държавата, Законите – Обществения ред. По-скоро те са виновни за деянието му, но не и той. За това той не вярва в Закона, в Обществения ред и в Затвора. Би си измислил собствена Правда, собсвени Закони и собствена Държава, само и само да докаже, че това което го осъжда е погрешно.
Знаем основния закон на динамиката: всяка сила има равна по-големина и противоположна по посока друга сила. Също така и че в света нищо не се губи, а само се преобразува. За това не е възможно, което и да е решение, действие и събитие да остане без последсвия. Удобно обяснение за устройството на живота и смъртта е прераждането, за всеки който го е страх от нещо, а от какво - всеки си знае... кой какво върши... и защо не иска да се променя.
Проблемът тук не идва от вярата или невярата в Христос, а от вярата и невярата в съществуването на добрия стар Лу и неговото Царство. Мисля, че образът, който ни е пресъздаден в едноименния филм „Константин”, поне в моето съзнание се доближава до автентичния. Винаги съм се изказвал с уважение към неговия дом и неговия труд – бих се изказал дори - Неговата институция, над чиято Порта според Данте Алигиери би трябвало да пише:
„Per me si va nella Città dolente, /През мен се минава към града на тъгата/
per me si va nell'eterno dolore, /През мен се минава към вечната болка/
per me si va tra la Perduta gente.”/През мен се минава към изгубените люде/
и завършва с
„lasciate ogni Speranza voi ch'entrate!”
/Надежда всяка остави, ако влезнеш тука ти!/
Мисля, че достойно бих приел един ден дори личното си познанство с него, ако се окаже, че го заслужавам. Но логично е човек, който се страхува от него, така както от смъртта, за успокоение, подсъзнателно да потърси всякакви други обяснения за живота след края на земния си път.
7. От ДЕНЬ СМЕРТИ до ДЕНЬ ПОБЕДЫ
“Древните гърци са чувствали, че в продължение на много животи човечеството се движи от аморалното, незряло и жестоко същество към хора, които напълно са се социализирали със състраданието, търпението, опрощението, честността и любовта.”
Не знам това как му го роди главата на автора, но фундаментални познания върху Древна Гърция няма. Може би е чул от някъде, че в Древна Гърция е имало големи философи – едни от най-умните хора в историята на човечеството са се родили в сравнително кратък период от време на една ограничена географска площ. Изхождайки от това смята, че са мислили по подобен начин.
Интересно защо ли не ни запознава с конкретни цитати?! Дали пък не е заради това, че съвсем нищо не е прочел? Ами аз като съм попрочел туй онуй и знам какъв разврат е бил в Древна Гърция. Пък да беше гледал поне филма “Александър” на Оливър Стоун. Е, да вярно, този филм излезе по-късно, след публикацията на тази книга и предизвика полемика сред кинокритиците заради натурализма. Но каква полемика може да се води изобщо за творчеството на Оливър Стоун? Той си е такъв, за него не съществува цензура и за това е гениален.
Действително Древна Гърция е била потопена в сериозен морален упадък, съизмерим със съвременния.
Гениите и героите на човечеството са се раждали винаги в трудни времена. Затова колкото по-труден е един живот, една епоха – толкова по-добре! Ако не беше Игото, щеше ли да го има Левски, Ботев, Вазов, Раковски, Бенковски, Стефан Караджа, Филип Тотьо, Капитан Петко Войвода...... и да не забравяме и не на последно място Стоян войвода, за когото народът и до днес пее:
“заптиса Стоян, заптиса
синките царски друмища,
не дава фтичка да фръкне,
камо ли турчин да мине.” ;)
Та интересно как ли пък са имали подобно усещане древните гърци на фона на Спарта, където знаем какви закони са действали?! На фона на една Троянска война, възникнала по повод една фльорца (разбира се причините са били други, но определено не по-морални).
Още по-интересно откъде М. Нютон извежда извода, че прераждането води неминуемо и непоколебимо човешката история до едно все по-възвишено и морално съществуване, понеже все повече развити души има сред нас.
Дали е нужно да припомням, че най-голямата гнусотия в историята на планетата се състоя преди не повече от 70 години и все още има много живи свидетели на нея. Война, в която загиват по човешка воля и от човешки ръце над 60 милиона души. Това не е статистика, това са над 60 000 000 човешки живота – хора като нас. Само жертвите на СССР са около 27 милиона. За това “День Победы” – 9 май е празник, свързан с много тъга.
Така че М. Нютон да ме извинява, но и този аргумент не минава!
И още нещо, аз лично до този момент в житейския си опит не съм открил хора със съществено разминаващ се потенциал. За мен въпросът е в тези фактори, които изброих по-горе, като определящи човешкия характер и потенциал. Всеки е еднакво предразположен да бъде добър и лош. И ако съм срещал, чувал или чел за лоши хора, то това са хора, които са решили да бъдат такива, а не защото по природа са такива. Във всеки еднакво е заложено и от доброто, и от злото и всеки сам избира пътя си. За това за никой няма оправдание! На никой не му е по-лесно, отколкото на друг! Ако някой се опита да ме убеди в противното – с радост ще събеседвам с него!
Не веднъж с Бил сме си казвали: «Добре, че сме вярващи, защото в противен случай щяхме да сме много лоши хора!» Той ме е виждал и в друга светлина, знае на какво съм способен, когато преценя, че справедливостта и морала са тотално погазени. За съжаление в света понякога се създават ситуации, когато неправдата може да се преодолее единствено по физически път.
Всеки е на една крачка от пропастта. А пътят нагоре е много по-труден. За това сме винаги по-близо до пропадането, отколкото до извисяването. Не малка част от монасите, които познавам от Света Гора – едни от най-смирените и одухотворени хора, които съм срещал, в цивилния си живот се бяха сдобили с черни пояси, високи данове и спортни успехи по Айкидо, Карате и други бойни изкуства.
Правилният път винаги е много по-труден, но самото осъзнаване на този факт го прави по-лесен от всички други пътища! (смисълът на последното не е задължително да се разбере веднага).
8. ЕДНАКВИ – КОМУ СМЕ НУЖНИ
Според есенцията на теорията за прераждането, душите се уеднаквяват. “Ние осъзнаваме всеобхватната връзка между нас, която ни прави всички еднакви.
Какъв е смисълът, ако Горе всички сме еднакви? Ако беше целта да се унифицираме, със сигурност щеше да е безпредметно да идваме тук. Защото един от резултатите, които се постига на Земята обективно погледнато е, че хората дори и да се раждат еднакви, израстват и се изграждат като различни индивиди.
Много често не може да се каже, че един е по-добър от друг, въпреки че хората са много различни един от друг. Точно и в това се крие според мен един от гениалните замисли на нашето пребиваване тук. И ако има някаква цел в това отношение, тя е не да станем еднакви, а да станем достатъчно добри – като съвкупни качества, отношение към света и неговите създания. А това, че сме различни и по различен начин всеки би могъл да постигне тази доброта – това е една гениалност, замислена и реализирана от Шефа Горе. Така мисля аз.
9. ОТ ЛЮБОПИТСТВО ДО ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Майкъл Нютон така между другото ни хвърля едно твърдение, което не мога да оставя без коментар. «Човек може да бъде много интелигентен и в същото време да не умее добре да се приспособява към нови ситуации и да не проявява почти никакво любопитство към света.» Донякъде е прав. Според последните изследвания, бързата ориентация и приспособяване към различна ситуация, не е пряко зависима от степента на интелигентност. Със сигурност обаче интелигентността оказва влияние, дори да не обуславя самостоятелно тези качества.
В другото твърдение М. Нютон е съвсем далеч от истината. «Да не проявява почти никакво любопитство към света.» Ако човек не проявява никакво любопитство към света това говори или за регресивно намаляваща интелигентност или за липса на такава. Без сериозно любопитство поне към определени области от обкръжаващия ни свят няма как да възникне, нито да се поддържа интелигентност.
Според последните проучвания „минимум 52 % от нашата интелигентност е базирана на нашата среда, така че мозъкът непрекъснато се променя, учейки нови неща през цялото време” Доста променено е съвременното схващане за интелигентността, от тук и IQ-тестовете се поставят под сериозно съмнение за обективност. “Стандартните IQ-тестове измерват много тесен диапазон от способности и това, което те наистина измерват, е всъщност инертно” Затова и бързата ориентация и приспособяване вече не спадат към основните атрибути на интелигентността.
С други думи, за да си отговорим на въпроса за връзката между интелигентността и любопитството (любознателността) трябва да отчетем, че: Интелигентността сама по себе си не би могла нито да възникне, нито да съществува като висящо понятие. Тя би трябвало да се изразява поне в нещо. Това означава, че интелигентността неминуемо се отъждествява със съзидателността. А съзидателността е на срещуположния полюс на полюса, на който се намира апатията («никакво любопитство към света»).
10. ДУШАТА И ВСЕЛЕНАТА
Според теорията за прераждането “Душите не се намират в някаква скована бюрократична обстановка.”. Грешката за тях е нещо нормално като дишането за човека.
Бих казал, че ако Вселената е устроена по тази философия, то планетите нямаше да се въртят около звездите по строго определени правила, а щеше да им е позволено да грешат, да се блъскат тука там докато не си счупят главите и не се научат да се въртят правилно.
Мисълта ми е, че Вселената е толкова сложна и същевременно проста, че ако не беше управлявана от строги закони и бяха допустими грешки и толерантност, то нямаше да съществува. Самата същност на Вселената и на човешките отношения и поведение предполагат строги правила, неспазването на които може да доведе до сериозни катастрофи. Ако беше такава свободия, нищо нямаше да възникне, да оцелее и да еволюира.
“П: Виж, Земята е една голяма пиеса - всички го знаем.”
Естествено е да се стигне до тук. Ако би имало прераждане, никой не би гледал сериозно на живота.
11. ИЗБОР НА БЪДЕЩЕ
“Мястото за избор на живот..... прилича на киносалон, където душите могат да се видят в бъдещето как изпълняват различни роли в различна обстановка..... душите трябва да изберат за себе си един сценарий.” Ако действително душите по този начин избираха бъдещ живот и можеха да гледат бъдещия си живот като в киносалон, за да се подготвят за него, тогава отново стигаме до въпроса – за какво им е изобщо да идват на Земята?!
Интересно как един средностатистически човек може да прочете книга, да гледа филм и да разбере смисъла – да проумее изводите, да съпреживее това, което е гледал или е прочел и в крайна сметка да се промени?! За един средностатистически човек, който според М. Нютон е с ограничен физически мозък, това е възможно, а за възвишените души – не. Явно те са далеч по-невъзприемчиви от човешките мозъци, а уж са нематериални свръх същества. Те трябва да преживеят всичко, което преди това са гледали като на кино, за да могат да разберат за какво иде реч.
Има ли смисъл въобще в какъвто и да е вид гледачество?! Каквато и вероятност да има да ти се случи нещо, можеш винаги, по всяко време да промениш обстоятелствата. Може би на това не са способни само слабохарактерните хора, които чакат вечно нещо да ги побутне, да ги подтикне и за това най-често просто се спускат по течението на живота. За тях може би е коректно да се гадае – какво може да им се случи, защото надали ще променят нещо, за да избегнат това което ще срещнат, спускайки се по нанадолнището.
На всеки човек животът е изтъкан от поредица кръстопътища във всяко едно отношение. И по този въпрос - за съдбата никой не би могъл да се оплаче! Всеки е имал своите шансове и за това, че се е озовал там, където не е искал, трябва да търси причините: първо в себе си, второ в хората, с които сам се е заобиколил и най-накрая в липсата на късмет. Ако изчерпи всички възможности от 1 и 2, и нещо остане да се обяснява с късмета – да се върне отново назад и пак да помисли!
12. ИЗБЕРИ се ЧОВЕК
Майкъл Нютон поддържа тезата, че душите освен, че избират сами моментът на завръщането си на Земята в друго тяло, те участват активно и при избора на ново тяло, и съдбата на това ново тяло. Интересно какви души си избират да се появят в Демократична Република Конго и на три годишна възраст тялото, което обитават да има туберкулоза от недохранване и липса на медикаменти?!
Това е интересен въпрос и за Християнството. Но няма как на него да бъде отговорено, когато повечето хора, които се съмняват във Вярата ме питат: „Като има Бог, защо тогава на мен ми се случва еди какво си?.. Как е възможно?.. Що за Бог би допуснал да ми се счупи нокътчетУ?” (Примерно). Шегата настрана, но дори и за по-сериозни беди да се пита и да се терзае човек, няма да стигне до отговор и до решение на проблемите си, изхождайки от съмнението и обвинението. В култовия филм на Гай Ричи „Револвер” много добре се казва: „Няма проблеми, има само ситуации”.
За да стигнем до отговор на тези въпроси, които понякога си задаваме ние хората, не би трябвало да изхождаме от нашата гледна точка. „Защо това ми се случва...? Как би могло, ако Бог съществува...? А аз толкова много го обичам и съм толкова много супер добър!”
Пребройте до Пет! 1, 2, 3, 4, 5. На всеки пет секунди в Нашия свят на Нашата планета едно дете умира от глад. Това са 18 000 деца на ден, над 6 000 000 деца на година! Ето това е проблем. Ако си обясним това, ще си обясним и всичко което се случва на нас и на нашите близки. Нито Вярата, нито което и да е друго нещо, което носи капка съзидателност в основата си, не трябва да си затваря очите пред подобни проблеми!
Но уви, явно много хора ги е страх да си отговорят на подобен въпрос от тази гледна точка. На какво се дължи този проблем? На детето, което умира? На Бог? Или на нас, на които е поверен този свят да го управляваме по собствено усмотрение?! Може би и за това много хора не поглеждат на собственото си нещастие така, защото вътрешно осъзнават, че носят своя дял в общата отговорност на човечеството.
Аз лично приемам гладуването и всяко друго изпитание и лишение само, когато е доброволно, ако щеш Сократовски лишения:
“…който по своя воля гладува, би могъл да се наяде когато поиска; който по своя воля ходи жаден – да се напие и така нататък, докато принуденият да търпи тези несгоди не е възможно, когато поиска да се откаже от тях.... Които обаче се подлагат на изпитания, за да се сдобият с добри приятели или да надделеят над враговете си, да станат силни телом и духом, да умеят да ръководят добре стопанството си, да помагат на приятелите си и да оказват благодеяния на отечеството си, защо да не са готови на драго сърце да понасят такива трудности и въпреки това да се радват на живота, изпълнени със себеуважение, възхвалявани от другите като пример за подражение!...
Ако някой не робува на стомаха си, на дрямката или на сладострастието, мислиш ли, че съществува друга някаква причина освен тази, че предпочита нещо по-приятно от тях,... голяма радост, каквато човек изпитва, когато чувства, че се самоусъвършенства или придобива по-добри приятели?... Но ако стане нужда да сме полезни на приятели или на отечество, кой ще бъде по-подговен за дълга си – аз ли с моя начин на живот, или ти със съществуванието, което превъзнасяш?.. Ти, Антифонте, май си от онези, дето мислят, че щастието е разкош и великолепие..., а да се нуждаеш от колкото се може по-малко, е най-присъщо да божественото. Но от божественото няма нищо по-силно. Тогава най-силно е онова, което стои най-близко до божественото.”
„Сократически съчинения”, Ксенофонт
Ако щеш за спорта го прави като Шампиона по гладуване от разказа на Кафка („Издръжливец на гладуване”). Ако щеш и по своя отговорност и вина си го докарай до главата – както много често е положението с възрастните умиращи или страдащи по различни причини.
Извън горните три варианта всяко едно нещастие е неправда, всеки ходещ, дори сакат и пълзящ по земята носи в различна степен отговорност за нея! Има много работа,... аз лично няма да се примиря,... нито миг, дори само едно дете на година да умира от глад или липса на лекарства!
13. СМИРЕНИЕ
"Търсех някакъв кратък, разтърсващ урок по смирение и този живот като малтретиран метис ми беше достатъчен."
Урок по смирение?! Смирението не е учение, а отношение, чувство! Както никой не може да пресъздаде истинската любов, колкото и да знае за нея, колкото и добър артист да е... Винаги си личи, когато не е истинско. Никой не може да те научи да обичаш, нито да бъдеш смирен! Тези неща са предмет на вътрешно решение! Решение, основано на вътрешни ценности.
Приоритет за теб е да обичаш или да бъдеш обичан!? Да даваш или да получаваш!? Когато си отговориш на тези въпроси, ще разбереш и защо не си способен, или пък си способен на истинско чувство – любов.
Същото е със смирението. Отново трябва да се избере по-трудния път, отново човек трябва да погази – привидно собствените си интереси, за да стигне до целта.
“Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”(Лука 18:14)
Не е ценност, когато си стъпкан от външни фактори да се смиряваш! Ценност е, когато си на върха и над теб е само Небето – да заявиш както Сократ го е сторил: “Аз знам, че нищо не знам”.
Знаете ли каква е разликата между Айнщайн и останалите Нобелови лауреати по физика? - Той създава теориите, следващите след него ги доказват и ги превръщат в закони. Може би някой ще ме поправи, но до този извод стигнах след бегъл преглед над история на физиката.
човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които
казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е
фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи”
Алберт Айнщайн, Нобелов лауреат - един от основателите на модерната физика,
открил Теорията на относителността
и законите на фотоелектричния ефект
Обявен от Ройтерс за Личност на Второто хилядолетие
Това изказване много точно ни доказва, че смирението не означава прекланяне на главата. Вярно е, че всички велики хора се прегърбват под “натиска” на познанието, което носят, вярно е, че са смирени и скромни – всички, с изключение на лудите гении – те са друга категория и тях не можем да ги виним! Но въпреки смиреността си, те отстояват ценностите си и се борят до последен дъх за целите си!
Ако М. Нютон въобще осъзнаваше значението на термина “смирение” щеше да си спести тази глупост – тази книга, която е сътворил.
14. АМНЕЗИЯ
Важен момент в теориите за прераждането е темата за амнезията на преродилата се душа. Или защо душите забравят всичко от предишните си животи, когато са в ново тяло?
„Ако хората знаеха всичко за своето минало, много от тях щяха да обръщат прекалено много внимание на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем.”
Не е ли точно обратното?! Или как биха знаели, че изпробват нови подходи, като не знаят какви са били старите подходи?!
Как ви се струва пък този аргумент: “Нашите съветници казват, че ако човек няма стари спомени, неговата главна грижа няма да е преди всичко... да се опитва да... си отмъсти за миналото... да се разплати за злините, които са му причинили.”?? НО защо ще ни е да си отмъщаваме? Принизяване този път не на човешките същества, а на душите? След толкова прераждания и опит – това ли им е най-голямата грижа на душите – да си отмъщават. Първо, ако някои иска да си отмъщава ще го стори в настоящия живот, а няма да чака да се преражда. Второ, дори и да се прероди и да тръгне да си отмъщава – няма да има на кого да си отмъщава. Враговете му, ако е имал такива изобщо, хората, които са го наранили – няма да са живи.
„Въпреки това ти трябваше да дойдеш при мен, за да се освободиш от своята съзнателна амнезия.” Изводът е, че трябва да идеш при д-р Нютон, за да може душата ти да си спомни миналите животи и живота в отвъдния свят. От което изниква следващия въпрос: Това не е ли дискриминация? Някои души – могат да си спомнят, а други не!?
Само душите имащи висшата привилегия да дадат една торба пари на д-р Нютон могат да разкрият истинската си същност. А нашият мил д-р Нютон дори не се съобразява със Споразумението, което твърди, че всяка душа сключва в отвъдния свят „Споразумяваме се... да не си спомняме... други животи...”
15. КАРМА
„Душите носят ли отговорност за това, че са свързани с човешки същества с недостатъци, които по време на живота си нараняват другите? .... Той... беше наранил едно момиче... ужасно.... Той помоли в следващия живот да се превърне в изнасилена жена, за да разбере... за да прецени вредата, която е нанесъл на това момиче.”
Първо. Колко слабоумен трябва да си, за да не можеш да прецениш каква вреда нанася подобно деяние?! Второ. Подобни деяния се извършват от хора, които са тъпоумни и са избягали от заведенията за невменяеми или от хора, които много добре преценят зловредния ефект и въпреки това извършват деянието?! Абстрахират се от личността на потърпевшия, тя не ги вълнува – интересуват се само от собствените си гнусни пориви.
Защо заклеймяваме егоизма?! Дори и в най-лека форма той е основна предпоставка за всякакви долни деяния и дори престъпления. Понякога между егоизма и едно престъпление стои само и единствено страхът от възмездие (правораздаване). За това по време на обществени размирици с анархистични елементи – преврати, войни, природни бедствия, винаги когато Властта е омаломощена да изпълнява контролните си функции, се наблюдава ескалация на насилие и престъпления от всякакъв род.
Преди време бях мотивиран от историята на мой близък да обследвам подобна материя. Срещнах официална статистика, че в световен мащаб около 10% от всички деца са жертва на домашен сексуален тормоз! За какво си говорим ...?! Блудствени действия със собствени деца!
Разбира се, че не малко от извършителите са „не в ред с главите”. Но уви, по-голямата част от тях и от потърпевшите са хора - сред нас, които изглеждат съвсем обикновени, разликата е просто в това, че са избрали друг път.
Майкъл Нютон продължава да ни убеждава: „Извършителите на злини спрямо други действително ще изкупят греха си, като се поставят в положението на бъдещи жертви в един кармичен цикъл на възмездието”
Тази теза е неустойчива и от друга гледна точка. Ако всеки, който съгреши изкупува грешката си в кармичен цикъл – то мизерията на земята никога няма да приключи. Това, което уж е целта един ден всички да бъдат спасени, никога няма да се случи, защото този, който е изнасилил, за да изкупи греха си, ще трябва да бъде изнасилен, този който го е изнасилил, след това и той ще бъде изнасилен и така до безкрай. Така тази теория води до една пълна безсмислица. До никаква еволюция не се стига чрез това прераждане – а това уж е основната му цел?!
След това възниква и втори проблем: как се вменява тази карма? Хайде да речем, че той е пратен тук, за да сподели участта, до която в предния си живот е довел живо същество. Това означава, че той не само ще се прероди в тяло на място, където това може да му се случи, а и някаква свръх сила ще способства това да му се случи, с други думи ще вмени на друго същество да го изнасили. Защото я си представете, че никой не се навие да го изнасили по собствено усмотрение, целта и занятието на целия му нов живот се провалят!? Това не е ли абсурдно и противоречащо на основните идеи на това езическо вярване – че душите тук на земята самостоятелно (без намеса от Горе) управляват телата и мозъците, които са им предоставени.
16. ПРЕРОДИЛ се ИЗВЕРГ
“Родителите са малтретирали и в крайна сметка са причинили смъртта на друго свое дете, когато са били заедно в един по-ранен живот. Въпреки че в последния живот на моя пациент те са били една влюбена млада двойка, тези родители очевидно е трябвало да преживеят скръбта от смъртта на дете, което отчаяно са искали.”
Първа възможност: Да не бях ви излагал този гнусен случай. Втора възможност: да ви го изложа без коментар. Избирам третата възможност: М. Нютон освен всичко останало тук се опитва да прокара много опасни идеи. Всъщност подобни идеи са в основата на различните теории за прераждането.
Значи, ако на ваш познат му се случи нещастие – той със сигурност си плаща за злини, които е сторил в минал свой живот – тъй че “Спокойно!”, може да го оставите без притеснение да пълзи по земята – той си го е заслужил. Ако на ваше близко семейство им умре детето, идете и им кажете за книгата на М. Нютон, или направо ги обвинете – “Вие сте убили в предишен живот детето си! Как можахте да го направите!? Сега си плащате за това!”
Ето на такъв мироглед ни възпитава това бих казал - гнусно учение. Нещо, което може спокойно да се определи като една от най-големите трагедии в човешкия живот, нещо, от което по принцип не е застрахован абсолютно НИКОЙ, да се обяснява по подобен отвратителен начин!
Защо се случват подобни неща е дълбок проблем, на който трябва да се посвети съвсем отделно изследване. Не е нещо, което може да се обясни с прости думи, нито нещо, вината за което да може да се отнесе пряко към определена личност.
Може би не си заслужава изобщо да споменавам етично-моралния извод, че на души, които са способни да малтретират и да убият дете, независимо дали е тяхно, не трябва да се позволява да се докоснат до друго. Такива души биха искали да имат “отчаяно” друго дете само, ако желаят да ликвидират и него.
За щастие в действителността подобни души не се прераждат, ами се срещат с едно Същество, което много добре ги разбира и изключително ТОПЛО ги посреща в дома си.
17. ВСЕМОГЪЩА ЯСНО ОПРЕДЕЛЕНА ЛИЧНОСТ
“Може би философът Спиноза го е казал най-добре с думите: "Бог не е Той, който е, а Това, което е."” Една от основните тези на прераждането е, че Бог не е личност, а е всичко около нас и самите нас и по този начин той е виновен за всичко – хубаво или лошо. А след като и той самият не е личност и не може да носи отговорност, то излиза, че никой за нищо не е виновен.
За разлика от него учените твърдят, че светът такъв, какъвто е не би могъл да съществува без преднамерените действия на Свръх същество. Което може да бъде единствено: ясно определена личност. Всяко друго обяснение би навело на мисълта за случайно възникване и на духовния, и на материалния свят, което е много далеч от разумните и премерени идеи.
планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на
замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество.
Това Същество властва над всички неща не като една душа,
въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради своята власт,
Той изисква да бъде наричан Господ Бог”
Исак Нютон
/Основател на класическата физика, откривател на
диференциалното и интегрално смятане и универсалния закон
за гравитацията. Признат за най-великия учен на всички времена/
в своя фундаментален труд ”Philosophiae Naturalis Principia Mathematica”
А Майкъл Нютон продължава да държи на своето: “Всички души са част от една и съща божествена същност”. Какво преследва с това?
Представянето на Бог не като личност, а като някаква съвкупност отново обезценява духовния свят и подценява Създателя, подчинявайки Неговото съществуване на нашето съществуване, а нашето съществуване на общото съществуване. Нашите личности, дори не личности, а душите, които управляват нашите личности, се включват в масата на свръх-душата. Християнството твърди, че човек е създаден по образ и подобие на Бог, т.е. може да се каже, че всеки един от нас е умален модел, но притежава потенциала да се доближи максимално до Оригинала. Злоупотребата с този потенциал – с Личността дадена ни от Първообраза – за това ще отговаряме пред Личността на Бог.
Когато хора като М. Нютон обясняват така примитивно нещата, се размива отговорността, а това както разбрахме, е една от основните цели на подобни ереси.
18. ЗА МИРА
«Пациентите ми обясняват, че нашите души са рожби на създател, който съзнателно прави състоянието на пълен мир трудно за постигане, за да можем ние да се стремим по-силно към него»
Противоречие отново в тезата на М. Нютон. Веднъж твърди, че неговият Създател не е личност и няма пряка намеса на Земята, а тя се управлява по определени закономерности обусловени от времето. Сега пък изтърсва това?!
Което пък самостоятелно погледнато също противоречи на реалността. Кой нарушава мира, кой в действителност го прави трудно постижим? Бог ли? Какво прави той в това отношение, освен че ни е създал достатъчно съвършени, за да постигнем пълен мир, стига да го пожелаем? Но кой действително го е пожелал и какво ни пречи да го пожелаем?! Не сме ли ние тези, които създаваме хаоса в изначално хармоничния свят, в който сме поставени да съществуваме?!
Не сме ли точно за това тук, за да преодолеем тези свои грешки, а не да си правим експерименти и да трупаме негативен опит, с който да се примиряваме?! Господ не ни е пратил нищо негативно, всичко лошо го създаваме сами с делата си и с мислите си, в обкръжаваща ни среда, в отношенията си с другите и във вътрешния ни свят – нашите собствени души.
Противоречието в тезата на М.Н. е очевадна: Бог ни създава трудностите, за да се стремим още по-силно към преодоляването им? За какво ще ни е в такъв случай да се стремим към нещо, което Бог създава и което никога няма да спре да създава по думите на М. Н. Има смисъл да се променим ние, защото ако ние по собствено желание и решение бяхме други, ако решим да бъдем други, то... Всъщност светът е такъв, какъвто го правим, следователно може би го желаем такъв?!
19. ОГРАНИЧЕНИЯ на УМА и РЕСУРСИТЕ
«Земята е пълна с хора, които са загубили всяка надежда и не намират никакъв смисъл в живота. Липсата на връзка с нашия безсмъртен дух, съчетана с наличието на химикали, влияещи върху ума, и свръхнаселението са предизвикали недоволство там горе.»
Сега отново противоречие: Хем Създателят прави светът такъв - несъвършен, хем е недоволен!?
Най-вече личи си и народопсихологически елемент от обременеността на амариканското общество - параноя от свръх населяването на Земята.
Научно погледнато, ако производителността на обработваемите земи по света е с нормата достигната в държави като Дания, то планетата може да изхрани над 50 милиарда население, при това без да се взема предвид колосалния ресурс и потенциал на Световния океан.
Да това е проблем, но само за определени държави като Кения с над 30 милиона жители, но това не е тежест върху целия свят, тъй като държави като Кения консумират твърде малко.
Истински проблем за света е, че всеки един от 300-та милиона американци консумира колкото тридесет и двама кенийци. С 10 пъти по-голямо население, САЩ консумира 320 пъти повече ресурси от Кения. Средностатистическият американец консумира по 3 тона храни годишно.
Неминуемо в един момент се появява моралният въпрос за преразпределението на световните ресурси, който въпрос би застрашил американския разточителен начин на живот. М. Нютон, явно притеснен на няколко пъти в произведението засяга проблема за свръх-населението на света.
20. ПЕПЕЛ и ЗАКОН
“От подтекста на някои забележителни послания, особено от пациенти с напреднали души, може да се предположи, че Богът-свръхдуша на нашата Вселена съвсем не е напълно съвършен.» ... «Ако нашият Бог не е най-добрият там, защото използва болката като средство за поучение, то ние трябва да приемем това положение като най-доброто, с което разполагаме.”
Кръста ли го боли този човек, от дископатия ли страда?! Не мога да разбера за каква болка ни говори през цялото време?! Но тук той отправя явна критика към Бог, същия този Бог, който той не нарича Бог, ами някаква си там Сила, Душа, част от която са нашите души и която сила, не е личност и не може да носи отговорност и вина.
Изведнъж изтъква, че не е съвършена тази Сила. Защото видите ли тази зряла недозряла Сила не й достига акъла до такива висоти, каквито е достигнал акълът на нашия брат человек Майкъл Нютон и не е разбрала най-вече, че болката не трябва да се употребява и Майкълчо кръста не бива да го боли вече, ами всичко трябва да е слънце и рози, един шезлонг и две тайландки да ти правят масаж. Вече започва да ме избива на простотия от цялата тази свинщина дето е сътворил нашият обект на анализ.
Никога ли не му е минавала ей така случайно през главата идеята, че ако нямаше болка, нямаше да съществува липсата й. Ако нямаше Ин, нямаше да съществува и Ян – ето да му го обясним с източната философия, нали е много вещ по нея. Ако нямаше Ад, нямаше да има и Рай. Не само, защото нямаше да има база за сравнение, а и защото ако нямаше Ад за определени души, то Раят нямаше да просъществува, някой отново щеше да откъсне забранения плод. Ако нямаше забранен плод – т.е. правила, нямаше да има система. Нямаше да има нищо. Защото всичко се крепи на строги закономерности - това физиците го доказват.
Затова не би могло да просъществува нещо..., не би могло да му е нужно нещо слабо на Шефа Горе.
Би ли било позволено на Земята, понеже я мързи да мине напряко покрай Слънцето, а не по траекторията си – Да, би било възможно да бъде направен този компромис. Защо не...? Но тогава Земята би се превърнала в пепел – би станала завинаги част от огъня. Огънят, който е нужен, за да съществуват останалите, които избират дългия и труден път. Законите на Вселената, законите на Бог са еднакви за всичко и всеки! Който си мисли, че за него ще бъде направен компромис, че Вселената ще се съобрази с него, ще погледне снизходително към него и ще изневери на законите си, затова че той може да мине по лесния път, по интересния път, по приятния път, ще бъде разочарован!
VII. ИСТИНАТА от СЪНЯ
интелектуално уважение, отколкото сме свикнали. Ние трябва да се
отнасяме към Християнството като към учение, което акцентира върху
мисленето, а не върху чувствата. Ако наистина започнем да се отнасяме
по този начин, следствията ще се прекалено сериозни, за да бъдат
приети от всички. Защото, когато Християнската вяра е не само
почувствана, но и промислена, тя води до практически резулатати,
които съвсем не са удобни за всеки"
Томас Елиът
1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪНЯ
Приключваме с анализа на текстовете на Майкъл Нютон, ще се абстрахираме от неговите твърдения и ще се задълбочим в анализа на подсъзнанието.
Има едно единствено състояние, в което можем свободно да наблюдаваме и анализираме подсъзнанието си, без в него да се намесват външни фактори. В това състояние сме свободни от преднамереността и субективните желания на съзнателния разум, които оказват влияние при медитацията. Това състояние може да ни даде най-точна, най-научна представа за подсъзнанието и за това в каква степен и дали в него въобще може да се намери нещо извън нас самите, извън настоящия ни единствен живот.
Сънят на човек протича в по-голямата си част в Алфа ниво – нивото, в което се провежда хипнозата и медитацията и в известна степен в Тета и Делта ниво. Затова той е равнопоставим на тези техники, но в същото време е освободен от всякакви външни съзнателни внушения и влияния.
За да си обясним този загадъчен феномен – съня и същността на подсъзнанието, която се изразява свободно в него, ще се запознаем с труда на Пиер Дако “Тълкуване на сънищата”. Една изключително научна разработка на големия белгийски психоаналитик, модерен фройдист, член на Международния институт по психотерапия.
Според Дако сънищата са отправени единствено от нас към самите нас и не бива никога да ги приемаме буквално. Или с други думи “В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване.”
Защо забравяме повечето си сънища? Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Обикновено сънищата разкриват тревожни елементи от живота ни, а човешкото същество при събуждането има вроден рефлекс да изтласква в несъзнаваното всичко тревожно, за което ни е предупредил съня.
«1) Да вземем един човек с ниска култура и беден живот. Той е заобиколен от предмети без стойност, които за него са безценни. Затова се превръщат в символи. Тази благочестива картинка, кътана като фетиш, не символизира ли единението с Абсолютното по мярата на нашия човек, който по този начин става огромен?
2) Да вземем друг човек с добре развит вътрешен живот. За него всичко се превръща в символ - дървото и вятърът, денят и нощта, долината и камбанарията, работата и почивката. Този човек е неизмеримо богат.
3) Ето и трети човек, който е прекалено рационален; вътрешният му живот сякаш е пресъхнал. За него символите са само архаичен обект на любопитство, откъснат от всякакъв емоционален контекст.
Но идва нощта и с нея сънищата. Тогава и у тримата възникват еднакви образи. Това са големите символи.
Те съществуват у всички - у невежия и образования, у младия и стария, у мъжа и жената, у детето и първобитния човек. Големите символи не зависят от раса, религия или морал. Те са преминали през вековете. Родили са безброй митове и легенди...... Благодарение на тях се появяват „големите съновидения", чийто произход трябва да се търси в архетиповете.»
2. АРХЕТИПЪТ - НЕДИФЕРЕНЦИРАНА ЕНЕРГИЯ
«Архетипът е чисто усещане. Той е чиста потенциалност. Нещо като психически склад. Ако се опитаме да си представим архетипа, в съзнанието ни ще се появи символ. Той ще е повече или по-малко близък до архетипа, но все пак ще е само символ.
Можем да направим едно сравнение: Архетипът е недиференцирана енергия, докато символът е нейният „видим образ"........
Ясно е обаче, че съществуват твърде близки до архетипа символи, които буквално са „слепени" с него. Това са много големите символи, онези, които карат човешките същества да реагират по един и същи начин навсякъде по земята.»
Не знам дали изложеното от Пиер Дако е достатъчно ясно. На по-достъпен език: Психоаналитикът смята, че всичко, което се случва в подсъзнанието ни, са послания от нас за нас, на база целия ни житейски опит. Образите, чрез които информацията ни се подава, не са буквални – а се генерират въз основа на “архетиповете”. Което аз бих го обяснил с човешки думи като своеобразна световна народопсихология, дълбоките общи понятия в човешкия светоглед, установяващи се от първия миг, в който сме се появили: това са представите/усещанията за добро и зло, за тъмнина и светлина, за топлина и студ, всички неща, които се възприемат по еднакъв начин от всеки в момент, когато е подвластен предимно на подсъзнанието си.
3. ВЪОБРАЖЕНИЕТО
За да придадем малко повече разбираемост, може би ще е полезно да се запознаем с мнението на Когнитивната психология за въображението.
Въображението е процес на създаване на нови образи на предмети, явления, обстоятелства, ситуации в съзнанието на личността чрез свободното съчетаване на съществуващите вече у нея представи от действителността. Пиер Дако смята, че точно тези представи за обектите и явленията са до голяма степен уеднаквени в различните хора, благодарение на архетиповете.
Основното различие между Въображението и образната памет е отношението им към действителността. Функцията на образната памет е да съхрани и по възможност да възпроизведе най-точно резултатите от миналия сетивен опит, а функцията на въображението е да ги преобразува.
“Както и мисленето, Въображението позволява да се предвижда бъдещето. Възниква при наличие на проблемна ситуация, при необходимост да се намерят нови решения, мотивира се от потребностите на личността. Изпреварващата репрезентация на действителността, осъществявана в процеса на въображението, се извършва в конкретно-образна форма във вид на ярки представи. Докато изпреварващото отражение в процесите на мисленето се извършва чрез опериране с понятия....
Активното Въображение се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност. То може да бъде пресъздаващо – създаване на нови образи по чуждо описание. Зависи от изходната информация, сумата и качеството на знанията и представите, нагласата у личността.”
Из лекции по Когнитивна Психология
Темата за Въображението явно има отношение към съня и дава добра представа за механизма на протичащите процеси в подсъзнанието. Както самият Пиер Дако допуска: “в контекста на дадена личност всеки символ е индивидуален”, но се основава на един и същи произход, и принципи.
Това обяснява лекотата, с която може да се манипулира всяко подсъзнание, защото подсъзнанието на всеки независимо какъв е и къде е по света, говори на един и същи език. Научната разработка на Пиер Дако ни дава яснота не само как може да се тълкува езикът на свободното ни подсъзнание в условията на съня, а и как може чрез този език на подсъзнанието да се манипулират преживяванията и спомените на поставени под хипноза хора.
По обясними причини не мога да отделя повече внимание на този труд. Който не е напълно разбрал нещо или проявява интерес може да посвети някои час на подробно изучаване на материята.
VIII. ФУНКЦИЯТА НА ФАНТАЗМИТЕ
търпеливостта, от справедливостта, състраданието и милосърдието,
нека той да последва пътя на Христос и да го провери сам. Нито едно
научно откритие няма да му попречи да последва този път”
Уилям Браг – Нобелов лауреат за физика с принос към
анализа на кристалните структури с помощта на рентгенови лъчи
Ще се спрем на още една полезна за предмета на изследването теза, която Пиер Дако защитава в друг свои труд – “Психология и вътрешна свобода”.
В тази книга психоаналитикът ни разкрива една от причините за появата у много хора на жажда да подчинят здравия си разум на подобни свръх-нелогични вярвания като Прераждането.
Той обяснява това явление с функцията на фантазмите.
Животът на много хора представлява верига от идеи, “почерпани отвсякъде и водещи доникъде”. В душите на тези хора никога нищо не се е случило и никога нищо не се е променило. Бихме могли да представим съществуването им така: 1+1+1+1+1+1+... = 0.
За да се избавят от осъзнаването на този резултат, част от хората си създават фантазмите. Те са противоотрова срещу саморазрушаването. Задействат безкрайните възможности на въображението, разчупват еднообразното и унило всекидневие, и се превръщат в противотежест на съжаленията по пропуснатото, на провалите и неосъществените мечти.” Става дума за повече или по-малко съзнавани мечти, блянове, въображаеми истории...
У депресираните хора често усещаме надежда за обрат, очакване на промяна и пламенен стремеж към нов начин на живот. Страдащите от депресия са хора на нощта. Но всеки, който желае да стигне до радикален обрат в живота си преминава през тъмнината на депресията, а компания в тази тъмнина му правят фантазмите - единствена утеха за изгубилите себе си, изгубилите посока.
IX. ПРАВОСЛАВИЕ
от своите религиозни потребности и дори се подриграват с тях,
е обречено на стремглаво падение.
Затова постоянно търсете пътя към църквата.
Да, аз се досещам какви ще бъдат вашите извинения; аз знам,
че човек може да се моли на Бога и да се посвещава на добри дела не
само в църквата, но и сред природата или в собствения си дом.
Но аз знам също и безспорната истина,
че човек рядко се сеща за религиозния си дълг извън църквата.
Ако човек избягва църквата, той едва ли ще посвети времето си на
добри дела и на възвишени мисли. Обикновено той преглежда цветните
страници на вестника, започва да се прозява и накрая търси
спасение от своята умствена празнота в кръчмата,
където умствената празнота на всички облекчава частично
умствената празнота на всеки отделен индивид.”
Теодор Рузвелт
26-и Президент на САЩ
Нобелов лауреат за Мир за ролята си при подписването
на мирния договор, слагащ край на войната между Русия и Япония
1. ФЕНОМЕНА ДЕЖА ВУ
В тази част ще се запознаем с позицията на Християнството относно прераждането. Позицията на богослови и представители на официалната Църква.
Теорията за Прераждането се обяснява от Православието с научно – психологическото обяснение на феномена – Дежа Ву.
Когато човек има Дежа Ву (или Дежа Вю), той приема нещо случващо му се, като познато. Имаме усещането, че това вече ни се е случвало, без да можем да си спомним точно кога и къде. При подобна ситуация човек е склонен да си обясни подобно състояние с минал живот.
Всъщност науката смята, че това се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Възможно е обаче настояща случка да попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, тогава ние изживяваме Дежа Ву. Друга причина за Дежа Ву може да бъде по-бързото обработване на информацията с погледа, отколкото със съзнанието.
Заради това явление човек може да си помисли, че действително му проблясват спомени от предишни животи, но както се убедихме дори самите теории за прераждането, отричат възможността човек да се докосне по такъв начин до спомени от предишен живот.
Някои течения на вярата в прераждането твърдят, че Християнството не отрича прераждането, че то не е изрично изключено като възможност в Библията.
„Основната идея на Божието Слово е възкресението - духовно и телесно. Самата идея за възкресението е несъвместима с идеята за прераждане.”
2. ЖИЗНЬ после СМЕРТИ
В книгата „Жизнь после смерти” създадена под редакцията на Eпископ Александр (Милеант) се изказват основните различия между Християнството и теорията за Прераждането (Теософията):
„Учението за прераждането дава възможност да се оправдаят всякакви човешки страсти и дори престъпления ...
И каква награда се разкрива в Нирвана, където няма нито мисъл, нито чувство, нито воля? Теософското учение за прераждането и християнското учение за човека най-остро се сблъскват в разбирането си за личността. Учението за прераждането опразва личността от съдържание...
В превъплъщенията личността на човека не се запазва. За теософията трайното и запазващото се не е в личността, а в индивидуалността, разбирана очевидно като съвкупност от някакви функции и признаци...
Теософското светосъзерцание е враждебно на личността и затова враждебно и на човека. Теософският бог е безличен, както е безличен и човекът. И божество, и човек, и природа – това са разновидности на абсолюта.
Християнското учение утвърждава точно обратното. Личността е тази, която унаследява вечността. Личността е сътворена от Бога и носи в себе си образа и подобието Божие. Личността не е продукт на космическа еволюция и не подлежи на разлагане или разтваряне в нещо друго.”
За да бъдем съвсем изчерпателни, трябва да признаем едно нещо. Всички познавате Даниел (Бил) – проницателността и дълбочината на ума му. За мен е не само духовен брат, а и един от най-умните хора, които съм имал щастието да срещна в този живот.
В един от много ни разговори относно разработката, съвместно не знам доколко правилно (относно това ще се произнесат богословите) стигнахме до извода, че ако Бог пожелае, Той може по изключение да прероди отделен човек. Но в подобен случай, това не би било прераждане, а по-скоро възкресение или нещо подобно, защото няма да се характеризира с белезите на прераждането в хиндуисткия смисъл. Това би се случило, както казах, само в изключителни случаи, с точно определена цел.
Трябва да се направи ясно разграничаване, че нашето схващане не е, че това се е случвало и че ще се случва, а само че би могло, че е в силата и властта на Бог, като всемогъщ Творец!
3. ЙЕРОМОНАХ СЕРАФИМ РОУЗ
Ще завърша тази част с коментара на един забележителен Православен християнин - Йеромонах Серафим Роуз, основател на манастира „Св. Герман Аляски” в Платина, Калифорния /днес под юрисдикцията на Сръбската Православна църква/.
Този американец, роден в протестантско семейство, учи в някои от най-елитните университети на Калифорния, но бързо се разочарова от Протестантството. „Основната причина за неговите терзания била религията му, която изглеждала твърде повърхностна за неговия проницателен ум. Недоволният от прагматичността на протестантизма младеж се увлякъл първо по Ницше, а после по будизма.” В академията за изучаване на Азия в Сан Франциско младият Юджийн освен будизма, изучава и хиндуизма, но и тази философия не го удовлетворява.
Негови колеги-богослови го водят в руския Православен храм в Сан Франциско. Опознал всички религии до този момент 28 годишният Юджийн открива истината, изучава руски и църковно славянски език, изкарва тригодишен курс по Богословие и не минава дълго време докато се превърне в Йеромонах Серафим Роуз. Целият му живот е отличителен. Благодарение на изключителните си познания по китайски език превежда от оригинал Лао Дзъ. В изследванията си се потапя в дълбините на Православието чрез разбиранията на древния китайски философ.
Отец Серафим Роуз е познат и обичан днес в цяла Русия, където в годините на комунизма, неговите книги се разпространяват нелегално в хиляди ръчно направени преписи.
Този голям човек отдал живота си на Православието отправя следното предупреждение:
"Много съвременни изследователи признават или поне се отнасят със симпатия към окултното учение в областта на извън телесните състояния, защото то се основава на експеримента, който лежи и в основата на науката. Но експериментирането в материалния свят се отличава съществено от "експериментирането" в извън телесните състояния. В материалния свят изучаването на природните закони е морално неутрално. Те могат да бъдат изследвани обективно и проверявани от други хора. Но в дадения случай изучаваните обекти са скрити от хората, те са трудно уловими и често се открива натрапване на чужда воля с цел да се измами наблюдателя."
Освен вмешателството от чисто шарлатански произход, Християнството не изключва и възможността експериментите в духовната сфера, която съществува успоредно с материалната, да бъдат манипулирани и от същества - демони, които са специалисти в областта на прелъстяването. Знаете израза: „Дяволът си няма друга работа!”
Точно това се има предвид, че той самият и неговите чеда могат да оказват влияние в подобни състояния на несъзнателност. За това гледачеството в неговите разновидности се забранява от Християнството, не се отрича като обективно и възможно функциониращо, а се забранява! Защото информация подадена по този начин от Онзи свят, не може да бъде чиста!
Бог ни е дал достатъчно – Всичко, което ни е нужно в този свят! Логично е защо подобна информация не ни е нужна, а дори е вредна. Тя би разрушила баланса и поругала основните правила.
Ако Бог пожелае да ни каже нещо лично, ще го стори по начин, по който да не остане съмнение, че го е направил той! Но ако го стори, тогава той ще ни лиши от едно от най-сериозните изпитания, които ни е пратил да преодолеем тук – съмнението, че въобще съществува! А защо е нужно да ни лишава от това съмнение, след като е способен, когато е нужно да ни каже нещо, просто да ни принуди да го разберем!?
Затова пред никой няма да се яви Той! И на никого няма да даде ясни, неопровержими основания да вярва в Него.
Както съм казвал и друг път, ако беше противното, нямаше да има Вяра, а щеше да имаме просто работа. А ние не сме тук заради работата, а преди всичко заради Вярата, в името на която правим всичко! В името на Вярата! В Негово име! Затова, което е Той за света, който е създал!
И всичко това трябва да вършим безкористно! Ако го вършим, за да получим награда или избегнем наказание, тогава Той щеше да излезе от камуфлажа, в който се е поставил спрямо нас!
Ето какво вече бе писано по този въпрос в „Плеяди”:
„Първо затова Вярата се нарича „Вяра”, защото трябва да се вярва въпреки всичко, а може да се вярва в нещо въпреки всичко, ако си убеден, че така тряба да бъде. А да се убедиш трябва сам! Дори всичко наоколо да те убеждава в обратното. Ако вярата беше сигурна, то нямаше да е вяра, а щеше да е корпорация, за която щяхме да работим. Т.е. щеше да е сигурно за кого какво правим и цялото ни занятие тук щеше да е лишено от смисъл.
В УНСС преподавателят ни по философия ни зададе същия въпрос: щом Бог е всесилен защо не ни докаже съществуването си? Много глупав въпрос. Ако всеки знаеше със сигурност, че има Бог, че има Ад и Рай и че всичко е така както го пише в светите книги, то кой нямаше да стисне зъби, да живее тук според правилата и после да си свирка Горе?! Философията на Вярата е, че човек трябва да следва Божиите повели въпреки всичко и само тези които устоят, запазят и засвидетелстват вярата си чрез делата си въпреки всичко, те са хората, от които Шефа Горе има нужда, а за какво сме му нужни, това вече ще разберем, когато му дойде времето. Има неща, които също като това няма начин да се знаят със сигурност, защото стоят в основите на системата.
Т.е. ние трябва да спазваме тези повели, не толкова за да се спасим от Ада и да купонясваме в Рая, а да имаме вътрешното убеждение, че Божиите повели са правилни и трябва да се следват, че дори и да няма наказание, или награда след това. Затова съмнение за неговото съществуване винаги ще има. По този начин праведен ще бъде само този с вътрешно убеждение, а не този който го е шубе от Ада. Само този, който избере по-трудния път, защото е убеден, че е правилен, дори и с риска нищо да не постигне с това.”
„Плеяди”, Ст. Шаламанов - младши
X. НЕВЯРА или НЕВЕЖЕСТВО
за автентичност в Библията, отколкото в
която и да е светска история за човечеството”
Исак Нютон
В този параграф на моята непретенциозна разработка накратко ще предложа уместна антитеза на всичко, което подложих на критика по-горе.
Или с други думи, доколкото ми позволява времето и доколкото е допустимо да злоупотребявам с търпението ви да четете всичко това, ще ви запозная с още някои важни аргументи, които пределно ясно ни разкриват правотата на Християнството.
За целта ще се позова на книгата на немския професор Вернер Гит – „Въпроси, които се задават много често”. В нея именитият професор ни доказва, че когато разсъждаваме над Християнството не е възможно да съществува Невяра, а само Невежество.
Първо няколко думи за автора. Професор Вернер Гит е инженер по образование, професор по информатика от 1978 г. и директор на Федералното физико-техническо ведомство в Брауншвайг. Физико-техническото ведомство е най-висшата държавна служба в Германия в областта на измерителната техника, към която се отнася и атомният часовник. Излизайки в пенсия професор Гит има възможността да отделя по-голямо внимание на писателския труд и изнасяне на лекции. За него науката не може да предложи нищо, което би променило убеждението му, че светът е създаден от Бога за шест дни.
Професор Вернер Гит организира открити, публични дискусии и води лекции в различни организации из Германия. Отговаря на всякакви въпроси относно Християнството. Идеята за книгата му възниква при една беседа, провеждаща се всяка вечер в продължение на една седмица на първия етаж на известен магазин в мюнхенската пешеходна зона („само на няколко метра от кметството на Мюнхен”).
Мястото е избрано нарочно – за да бъде достъпно за широк кръг хора. На обсъжданията присъстват и много нехристияни. Посетителите задават всякакви въпроси – често провокативни.
Основната опасност за Вярата формулирана от Вернер Гит:
“Атеизмът, независимо под каква философска маска се проявява, лесно се разпознава като антибожествено и антибиблейско учение, така че не представлява пряка опасност за християните. Съвсем друго обаче е положението с онези идейни системи, които по думите на Иисус се явяват в “овчи дрехи”, но “отвътре са вълци грабители” (Мат. 7:15). Те привидно без проблеми интегрират християнското идейно богатство, но изпразват от съдържание посланието на Библията и идват като “люти вълци, които няма да щадят стадото” (Деян. 20:29).”
“Творил ли е Бог чрез еволюция”, Вернер Гит
Избирам няколко въпроса от тази книга, които и на мен лично ми се задават много често, ако някои проявява повече интерес и търси отговорите на повече въпроси, може да си набави подобна литература. Разбира се към западните автори трябва да се подхожда с нужната доза внимание, имайки предвид различията между Православието, Католицизма и Протестантството.
Абстрахирайки се от тези разногласия, убедено твърдя в резултат на проучването ми, че всички велики хора, всички големи мозъци, които са размишлявали над Християнството и правотата му, са стигали неминуемо до извода, че то съдържа Истината.
Из „Въпроси, които се задават много често” Вернер Гит
„ВЪПРОСИ КЪМ БИБЛИЯТА: Библията все пак е написана от хора и затова е относителна. Как можете да твърдите, че тя е от Бога и че всичко в нея е вярно?
Отговор: Нека разгледаме въпроса за библейската истина с помощта на един избран пример, който има предимството да може да се описва математически. Библията съдържа 6408 стиха с пророчества, от които 3268 вече са се изпълнили, а останалите се отнасят до бъдещи събития. Нито едно пророчество не се е сбъднало по начин, различен от предсказания. Няма друга такава книга в световната история. Тук имаме такова съдържание на истина, каквото няма никъде на друго място, което освен това, може да се изрази и математически. Нека си зададем въпроса дали е възможно толкова много пророчества да се изпълнят съвсем случайно, т.е. дали тяхното сбъдване може да се обясни без действието на Бога. За целта ще използваме математическия апарат на теорията на вероятностите. В следващия изчислителен модел не се съобразяваме с това, че понякога повече стихове описват едно пророчество, а може и един стих да съдържа повече пророчества. Също така в сметката не влиза, че някои пророчества се споменават многократно. Тези опростявания на модела се компенсират по-нататък при изчисляване на основната вероятност.
Ако приемем твърде високата вероятност р = 0,5 за случайно сбъдване на отделно пророчество, то общата вероятност w за сбъдналите се досега 3268 може да се пресметне математически. Тя възлиза на w = 2 на 3268-та степен, което е равно на 1,714 х 10 на 948 степен. Пророческите твърдения са от такъв характер, че сбъдването на описано събитие математически би могло да се формулира от 1 към 1000 до 1 към няколко милиона. С допускането 1:2 (= 0,5) виждаме, че това не може да бъде случайно. За сравнение на стойностите за w нека разгледаме някои от съществуващите системи за тото. Вероятността за улучване на шестица в популярното тото "6 от 49", т.е. от 49 полета с нарастващ номер, възлиза на 1:14 милиона.
Дори и да вземем на помощ общия брой на всички атоми във Вселената, който сам по себе си е непредставим - това е 1 с 80 нули или числото 10 милиарда, умножено 8 пъти по себе си.”
(ако някои не е добре с математиката, говорим за вероятност да се сбъднат всички пророчества, които са се сбъднали до този момент възлизаща на 1 към 1,714 х 10 на 948 степен, сиреч възможно е да се случи Веднъж на 1,714 с 948 нули пъти, за да се придобие представа за числото се дава за пример, че общият брой атоми във Вселената е 1 с 80 нули!)
„От горните разсъждения можем да направим един единствен извод: пророчествата имат божествен произход. Те не могат да идват от човек. Изчисленията ни водят до такъв резултат, който Исус в молитвата Си към Отца (често наричана "първосвещеническа молитва") свежда до простата формула: "Твоето Слово е истина" (Йоан 17:17). Така че Библията не може да има човешки произход. " Всичкото Писание е боговдъхновено" (2. Тим. 3:16). Бог е използвал избрани хора, на които е дал необходимата ни информация, за да могат да я предадат на нас, без тя да бъде повлияна от техните личности, характери или възприятия.”
По този начин доказва истинността на Библията един инженер – информатик. И продължава:
„Нито една книга не описва човека толкова реалистично, колкото Библията. Няма нито едно комедийно преувеличение, нито ретуширани биографии и обожествени герои, които да прикриват или смекчават отрицателните страни в човешката природа. В Библията не се премълчават греховете на патриарсите (Бит. 12:11-13), прелюбодейството на Давид (2. Царе 11) и нередностите в църквата (1. Кор. 1:11; 2. Кор. 2:1-4).”
Подходящо заключение на частта:
„Има ли живот след смъртта?
Гигантските египетски пирамиди са доказателство не само за тогавашните познания в строителството и архитектурата, но и гигантски свидетелства за едно човечество, което вярва в живота след смъртта. Няма нито една култура, нито едно племе на земята, което да няма тази вяра. От този факт не правят изключение дори и атеистите. Когато след смъртта на виетнамския революционер Хо Ши Мин (1890 - 1969) било прочетено завещанието му, там пишело: "Аз отивам да се срещна с другарите Маркс, Енгелс и Ленин." Каква е причината за това? Бог е положил и вечността в сърцата на хората (Екл. 3:11). За нас смъртта е стена, зад която не можем да виждаме, но Един проби тази стена. Той беше оттатък и се върна в нашия свят - Господ Исус Христос! Той умря на кръста и възкръсна от мъртвите на третия ден. От Него идва нашата увереност, че съществуването ни не престава след смъртта. Той свидетелства за реалността на Небето и Ада.”
XI. МЕЖДУ това, което Е и това, което ТРЯБВА да бъде
разум. Нашата подредена и разгърната Вселена доказва истинността
на най-величественото твърдение, което някога е било изричано:
«В началото Бог сътвори небето и земята» /Битие 1:1/
Артър Комптън – Президент на Американската асоциация за развитие
на науката (AAAS) и на Американското физическо дружество,
Нобелов лауреат за физика за откриването на т. нар.
«Ефект на Комптън» - доказващ вълновия характер на светлината
В книгата си „Православието като философия на живота” Юстин Попович* прави много добър паралел между това, което е и това, което трябва да бъде:
„Влюбен в Европа, руският мислител Херцен дълго живял там, но преди 90 години, в края на живота си, писал: “Достъчно дълго проучвахме проядения от червеи организъм на Европа; във всички слоеве видяхме пръста на смъртта... Европа се приближава към страшен катаклизъм... политическите революции се рушат под терора на своята немощ; те са извършили велики дела, но не са изпълнили задачата си, разрушили са вярата, а не са осъществили свободата; разпалвали са в сърцата желания, които не са били в състояние да изпълнят... Аз съм първият, който бледнея и се боя от тъмната нощ, която настъпва... Сбогом умиращ свят, сбогом Европа!...””
Настоящата икономическа криза, настоящото ниво на нравствеността и морала в съвременния свят ясно ни показва, че опасенията, които Херцен е имал в края на XIX век са живи и днес. Революциите продължават – продължават и да не водят до нищо съществено... Политиката и обществената организация на съвременния свят явно ни разкриват, че са безсилни при сегашното ниво на научно познание да се справят със задачата за справедливо и хармонично управление и съществуване на обществото. Причините за тази неспособност са обект на задълбочено самостоятелно изследване обхващащо всички детерминанти на процеса.
Св. Юстин Попович ни представя рецептата, фундамента, от който е нужно да се тръгне:
„Христовият човек върви по пътя на божественото съвършенство, побеждавайки с помощта на евангелските добродетели греха и злото у себе си и в света. Той винаги се стреми напред от добро към по-добро, от малко към по-голямо, от по-голямо към най-голямото. При това той никога не спира, защото застояването означава духовна смърт. Чрез всяка чиста мисъл, чрез всяко свято чувство, чрез всяко добро желание и блага дума човекът напредва към възкресението, към безсмъртието, към вечния живот.”
---
* Св. Юстин Попович (1894 – 1979) получава образованието си в Богословската академия "Св. Сава" в Белград, в Оксфордския университет и накрая в Атина, където защитава докторска степен по богословие. Като монах Юстин се отдава изцяло на богословието, поради което не пожелава да приеме епископското достойнство, което му се предлага. Канонизиран за светец от Сръбската Православна църква.
XII. ТОЙ и аз - ДИСЕКЦИЯ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
имаше различни сили, които ме поддържаха. Първата сред тях е
Христос, в когото винаги съм вярвал ... Иисус ни учи, че ако искаме да
бъдем Негови ученици, ние трябва да Го следваме и да носим своя кръст.
Именно кръстът беше моето изпитание по пътя към свободата”
Ким де Джунг, Президент на Южна Корея,
Лидер в борбата срещу военната диктатура в Южна Корея през 70- те години,
преживял множество опити за ликвидиране,
Нобелов лауреат за Мир
В заключение трябва да си зададем въпроса: за какво би ни била нужна и полезна вярата в прераждането? Какво постигаме с нея? С нея постигаме най-вече успокоение, че ще имаме още много шансове. Мислим си, че не се справяме добре, че не ни върви, че не ни е дадено достатъчно – което е несправедливо. За това вярваме, че ще имаме правото да опитаме отново и че в този нов следващ живот ще ни бъдат раздадени по-добри карти, и ще се справим по-добре.
За разочарование на вярващите в това – никой няма да има подобен шанс. В това смятам, всеки трябва да се е убедил, щом е стигнал до този пасаж на разработката.
В този единствен живот, в този момент, във всеки един момент ние (всеки човек) притежаваме всичко това, което Господ държи ние да развиваме, а на вместо това, някои от нас го унищожават.
Какъв е смисълът да се дава повече от един шанс? Като настоящият живот сам по себе си е достатъчно дълъг, за да се допуснат грешки и след това да се поправят. Достатъчно дълъг всеки сам да изведе поуките, изводите и да се промени – доброволно и съзнателно, а не под принуда или корист.
Да допуснем че инстинктивните и интуитивни възприятия не са достатъчно надеждни и понякога подвеждат, за това не си способен да прецениш от пръв поглед човека срещу теб. Но след един двучасов разговор ти вече можеш да решиш, дали има смисъл да го видиш повторно.
След няколко срещи 4-5 вече можеш да прецениш дали си заслужава с този човек да отидеш някъде заедно.
Като прекараш няколко дни някъде заедно с този човек и ако този човек е от срещуположния пол, вече можеш да прецениш дали с него можеш да живееш заедно. Става или не става.
Като поживееш няколко месеца или година-две с този човек, колкото и тъп да си, вече трябва да знаеш дали с него можеш да споделиш целия си живот – да създадеш семейство.
След като създадеш семейство до година – две, три или максимум пет вече ще си разбрал и дали си се прекарал и ако е да - до каква степен. Поносимо ли е или не.
През цялото това време още от първата среща, ако си решил да продължаваш, чрез играта на „наказание и награда”, ти ще се опитваш да промениш този човек. Колкото и съвършен да е той сам по себе си, ще има ръбове в характера му, които няма да са ти удобни.
Той може и да се пригоди към теб, както и ти към него. Колкото и от страни да изглежда хармонично, всичко е въпрос на взаимни компромиси. Може човекът до теб да се промени, може пък и много да държи на теб, много да те обича, обаче да не е готов на никакви по-сериозни компромиси със себе си, защото съвсем съзнателно да обича повече от теб не друг, а себе си. Това може да не е съществена пречка, но може и да е непреодолимо препятствие за хармонизацията на отношенията ви.
Нормално е, когато си дал от себе си всичко, което му е било нужно, не си го лишил от нищо, ти ще очакваш от него той да отвърне със съответното чувство, уважение, отговорност и саможертвена готовност. Подобно е положението и в отношенията ни с Бог. Съществена разлика е, че в случая ние се явяваме тези, които получават всичко, но не искат да се променят, а някои от нас дори и не вярват в него.
Основният паралел, който преследвам с горния пример е, че ние хората, с нашите несъвършени сетива и разуми, сме способни с различна бързина в зависимост от обстоятелствата да преценим даден човек и потенциала, който носи. А какво да говорим за Него, който чете мислите ни, познава всеки миг от живота ни и притежава Разум несъизмерим с нашия по никакви критерии.
Има хора, които може да гледат цял ден снимката, която ви изпращам и няма да разберат защо е приложена! Има хора които може да слушат часове наред „Лунната соната” на Бетовен и да не разберат нищо. Има хора, които може да гледат десетки пъти китайския лирическо-исторически филм „Герой” (“Hero”) и да кажат просто „Хубаво филмче”. Има хора, които ще прочетат източната повест „Антар” на Осип Сенковски и ще я забравят след две седмици. Биха ли променили и 5000 живота нещо у тези хора?!
XIII. ДОКАЗАТЕЛСТВО
Трябва да се изправяме срещу физическата сила
с нашата духовна сила. Има един глас, който ехти от
дълбините на времето, казвайки: ‘Обичайте враговете си,
благославяйте онези, които ви проклинат и се молете за онези,
които ви мразят’. Тогава и само тогава, вие ще можете да
постъпите в училището на вечния живот.
Същият този глас отеква с космическа сила: ‘Всички, които са
хванали меч, от меч ще загинат’.
А човешката история е изпълнена с избелелите кости на нации,
които са пренебрегнали това предупреждение.
Ето защо ние трябва да се обърнем
към принципа на любовта и ненасилието.
Тук аз не говоря за сантименталната и повърхностна любов, не
говоря за ‘ерос’, която е някакъв вид естетическа и романтична любов.
Аз дори нямам предвид ‘филия’, която е някакъв вид личностна
привързаност между близки приятели.
Тук аз говоря за ‘агапе’. Говоря за всеопрощаващата любов
на Бога, която е в сърцата на всички хора.”
Из Вашингтонска реч на Мартин Лутър Кинг, 17 май 1957 год.
Да опитаме да се абстрахираме от всичко казано до тук.
Сега ви давам само едно достатъчно доказателство - една снимка:
Защо ни е нужно да се прераждаме?! Щом можем да открием смисъла дори и само в една увековечена сцена, една картина от живота.
Когато постигнеш и държиш истината в ръцете си, трябва да Даваш, да Даваш Душата си за нея без да гледаш какво получаваш!
Разбирай под Истина – универсалната истина, любовта в идеалистичния чист вариант – като готовност да дадеш всичко, душата си, цялото си същество за човек, за кауза, за Бог....
XIV. ЗАВЕТЪТ - БЪЛГАРИЯ
неподвижна точка в нашия въртящ се свят”
Томас Елиът
За мен не би имало по-подходящо заключение от това: Заветът, който ни е оставил Един от най-великите българи. Колко хора имат подобна биография и колко хора са посветили по подобен многостранен и отдаден начин живота си на нашата Родина България?! Подобни хора во веки ще бъдат вдъхновение и пример. Благодарение на подобни хора, убеден съм, светът продължава своето съществуване!
Докъде може да достигне един човек и какъв завет може да ни остави той, който е видял живота от всичките му страни!
„Васил Друмев, приел монашеското име Климент, е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет. През 1862 година участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и други през 1869 година основава Българското книжовно дружество (БКД; днес Българска академия на науките), като става негов действителен член, деловодител и заместник-председател. През 1885 година става първият председател на новосъздадения Български червен кръст, като заема поста до 1887 година.
През 1893 г. рожденият ден на княз Фердинанд съвпада с Неделята на Православието. Него ден митрополит Климент служи архиерейска литургия в съборната черква "Св. Богородица" ведно с нейния клир. Черквата е пълна с народ, предимно официални представители на гражданските и на военните власти в града. След Евангелието Негово Високопреосвещенство застава пред царските двери и произнася това проникновено слово.
За това свое слово митрополит Климент е подведен под съдебна отговорност и му се иска смъртно наказание за обида на княжеското достойнство на Фердинанд. (Според някои източници истинските причини са били проруските му възгледи.) Заточен е в Гложенския манастир, където живее в неимоверни физически и нравствени терзания.
След година и няколко месеца е освободен — несметни тълпи българи го посрещат отново в Търново. Когато откриват гроба му петдесет години по-късно, намират тялото му нетленно.
“Нашият народ, както знаят това и всичките наши учени хора, беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание целта на своето съществование, без място в историята на народите, а следователно и без бъдуще.
Но Православието, тази Божествена истина, с която именно просветиха народът ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществование, вкорени в него всичките ония велики нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществование, образува му езикът, като му създаде писменост, книжнина и по този начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствование, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво Отечество, което се казва с едно общо име България, и да се укрепи в него на вечни времена, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдуще...
В продължение на много векове, както знаете, нашият народ беше тъпкан, унижаван, лишаван от всякакви човечески права, лишаван от правото да се учи и да се моли Богу на езикът си, да се нарича с името си... Писмеността му беше потъпкана, книжнината му унищожена, съзнанието му смазано, сам той изложен на всевъзможни теглила, биде докаран до крайно изнемощение и отъпение... Всичко беше насочено към твърде грозната цел — да се затрие от лицето на земята името на народът ни. И за по-сполучливото постигание на тая ужасна цел, върху какво най-много се насочваха и трупаха всичките тия грозотии през толкова тежки и жестоки за нас векове? — Върху вярата на българина! Знаеха, вижда се, неприятелите на народът ни, че докогато той си пази вярата, дотогава никакви жестокости и неволи, никакви тъмници и окови, никакви бесилки не могат подкопа и унищожи името и съществованието му, та затуй приемаха с радост всички тия българе, що отстъпваха от бащината си вяра, и ги обсипваха с правдини и богатства, правеха ги големци и властелини, а тъпчеха немилостиво тези, които си оставаха верни на бащината вяра.
Но този измъчен до крайност народ оцеля, братие! Той не се смаза под тежките многовековни теглила, не се затри от лицето на земята; напротив, излезе от тия теглила с нови пресни сили за нов и честит живот, за трайно и честито бъдуще.
С какво? С какви сили и средства се извърши това чудо? С нищо друго, братие, а само с това, че нашият народ си остана верен на Бога, т.е. остана си през многовековните тежки времена твърд и непоколебим в своята праотеческа вяра — в Православието. Всичко прежеляваше българинът, всичко жертвуваше: и труд, и имот, и живот; едно само не жертвуваше той, макар и да беше излаган на всевъзможни теглила, именно — православната си вяра. [...]……………….
Да не забравяме никогаж: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД!”
От себе си ще поясня само още нещо!
По мое мнение Господ Бог ще даде спасение на много друговерци! Много люде, които са се родили и Католици, и Протестанти, и Мюсюлмани и други, родили са се в такива семейства, етноси или нации. Не може да се отрече, че сред другите вери има също много достойни люде! Така както Бог би дал опрощение за пустинника, който не е узнал за Православната вяра, така според мен той би дал спасение и на всички достойни човеци, които поради редица независещи от тях обстоятелства не са могли да се запознаят с Православната вяра, но въпреки това са преминали по твърде праведен начин живота си. Така смятам аз.
Сигурно е обаче нещо друго, на фона на проникновения завет на митрополит Климент, Бог няма да има милост към Предателите!
Край.
Източници
- „50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, 2006 г., съставителство и преводи - Тихомир Димитров, книгата съдържа таблица, изброяваща всички модерни науки (65 на брой) и техните създатели, забележително е, че всички са вярващи в Бога и Библията.
- „Православието като философия на живота”, Юстин (Благой) Попович Издател: Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон;
- www.pravoslavieto.com
- „Сократически съчинения”, Ксенофонт
- „Ловът на души Книга за сектите”, Николай Ангелов
- „ВОИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА - НАРЪЧНИК”, Паулу Куелю
- „Въпроси, които се задават много често”, Вернер Гитт
- „ТЪЛКУВАНЕ НА СЪНИЩАТА”, Пиер Дако
- „ПСИХОЛОГИЯ И ВЪТРЕШНА СВОБОДА”, Пиер Дако
- www.zdrave.bg
- „Хипноза - мощна програма за самоусъвършенстване”, Уилям Хюит
- "Пътят на душите", Майкъл Нютон
